Биене (физика)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Бѝенето е физично явление при интерференция на две близки по честота монохроматични и кохерентни хармонични колебания, което се изразява в периодично увеличаване и намаляване на амплитудата на сумарното колебание. На практика биенията на хармоничните колебания водят до модулация по амплитуда, а честотата на промяната на амплитудата се определя от разликата от честотите на двата изходни сигнала. Колкото по-голяма е разликата между входните честоти и , толкова по-висока е честотата на тази промяна – честотата на модулацията.
Това физично явление възниква независимо от характера на трептенията и средата на разпространението им. Биене се получава при всички вълни, за които се прилага принципът на суперпозицията, например звукови вълни, електромагнитни вълни или електрически сигнални токове.
За разлика от смесването на вълни в смесителите, по време на биенето не се генерират нови честоти и също няма промени в честотата.