Бинокъл
From Wikipedia, the free encyclopedia
Бинокълът е оптичен увеличителен уред[1], който чрез система от лещи прави възможно наблюдението на отдалечени обекти едновременно с двете очи, т.е. предвиден е за бинокулярно зрение.
За разлика от телескопа, който е с един окуляр, чрез двете си еднакви (огледално-симетрични) зрителни тръби бинокълът дава възможност за триизмерно изображение: двата образа, получени върху ретината на всяко око (отстоящи на определено разстояние един от друг), се сливат в един общ образ в мозъка, даващ по този начин усещане за дълбочина и възможност да се оценят разстоянията до обектите.
Размерът на повечето видове е съобразен така, че да могат устойчиво да се използват с две ръце, но има и много модели, за които са нужни стативи и други приспособления, за да осигурят относителната неподвижност на уреда.