Богдана Карадочева

Богдана Иванова Карадочева-Димитрова е известна българска поп певица.

Богдана Карадочева
българска певица
На представянето на автобиографичната ѝ книга 3 септември 2010 г.
Родена	19 юли 1949 г. (75 г.) София, Народна република България
Награди	Почетен гражданин на София (2018)
Музикална кариера
Стил	поп музика
Инструменти	вокал
Глас	мецосопран
Активност	от 1965 г.
Лейбъл	„Балкантон“, „СтефКос Мюзик“
Семейство
Баща	Иван Карадочев
Съпруг	Стефан Димитров
Богдана Карадочева в Общомедия

Биография

Родена е на 19 юли 1949 г. в София. Нейният баща, търговецът Иван Карадочев, е убит в лагера „Слънчев бряг“ край Ловеч през 1960 г.

Кариерата ѝ започва, когато е на 14 години. През 1965 г. става солистка на „Студио 5“. Същата година осъществява първия си концерт и първия си запис („Тази вечер аз съм хубава“). Талантът ѝ е признат и международният успех не закъснява: първа награда на Международния фестивал за забавна песен в Сочи, Русия (1967). Голямото ѝ признание идва на фестивала „Златният Орфей“ през 1969 г. За първи път Голямата награда в Международния конкурс за изпълнители е спечелена от българска певица, а председателят на журито Бруно Кокатрикс ѝ връчва и наградата на Асоциацията на френските музикални театри. По това време тя интерпретира по забележителен начин френски шансони и руски романси, изпълнява драматични концертни песни. В следващите години печели овациите на публиката на редица фестивали: рецитали на „Златният Орфей“ (1971), „Златният елен“ в Брашов, Румъния (1972), „Братиславска лира“, Чехия (1972); участие в гала-концерта на носителите на големи награди в Анверс, Белгия (1970). През 1970-те години пее с известни изпълнители, като К. Френсиз, Адамо, Жилбер Беко, Клиф Ричард, Шарл Азнавур, Жозефин Бекер; солистка е на известни оркестри като Биг бенда на Карел Влах (Чехословакия), на Паул Кун (Берлин), Всесъюзното радио с диригент Юрий Силантиев (Русия). Печели извънредната награда за най-добър изпълнител на фестивала в Касълбар, Ирландия и има най-голям принос за третото място на България в международната среща „Европа 71“ (участват и Паша Христова и Борис Гуджунов). Участва и в концерта на Емил Димитров в театър „Europien“ в Париж (1972) заедно с орк. "Балкантон" с дир. Димитър Ганев. Наградени песни в нейно изпълнение са „Земя звезда“, (м. Борис Карадимчев) – втора награда на „Златният Орфей“ (1977), „Сама с вятъра“ (м. Тончо Русев) – „Мелодия на годината“. Гастролирала е с концертни турнета във всички европейски страни, като Франция, Белгия, Австрия, скандинавските страни, както и Куба, Канада и Алжир. Има издадени малки плочи от фирмите „Pathe Marconi“ и „Philips“. През 1980-те години записва няколко хита заедно със съпруга си Стефан Димитров и група „Вариант Б“, прави дуети и с Васил Найденов. В началото на 1990-те участва на всички митинги на СДС, а песента „Дано“ се превръща в химн на надеждата. Голяма популярност има и „Молитва за България“, изпълнена заедно със Стефан Димитров и Васил Найденов.

Удостоена е с наградата „Най-български певец“ за 1998 г. от Сдружението за българска духовност.

От 1999 г. се изявява и като телевизионна водеща – на тв. програми „Зодиак“, на предаването „Почти полунощ е“, на което е водеща с Васил Найденов по NOVA. Най-известните ѝ песни са „Дано“ („Ако до всяко добро същество“), „Остаряваме бавно“, „Иване, Иване“, „Нова година“, „Безнадежден случай“, „Бермудски триъгълник“. Богдана Карадочева има и няколко дуета с Емил Димитров – „Има любов“ (1972), „Помниш ли ти“ (1973), „Пътека до теб“ (1973), „Ако някога“ (1979), както и две песни, издадени на малка плоча в Ливан през 1972 г. ‎– „Sans amour il N'Y a pas de fleures“ и „Te souviens tu?“.

За нея пишат песни композитори като Зорница Попова, Тончо Русев, Найден Андреев, Морис Аладжем, Александър Йосифов, Александър Бръзицов и много други. Участва и в мюзикъла на Хачо Бояджиев „Телерезада“ (1974).

През 2018 г. е обявена за почетен гражданин на София.^[1]

През 2021 г. влиза в инициативния комитет, който издига Анастас Герджиков за президент на България ^[2]

Дискография

Малки плочи

Година	Албум	Вид	Издател	Каталожен номер
1969	„Богдана“	SP	Балкантон	ВТМ 6183
1972	„Emil et Bogdana“ – издадена в Ливан	SP	Orfeus	SAB 201
1973	„Богдана“	SP	Балкантон	ВТК 3040
1974	„На всеки километър“	SP	Балкантон	ВТМ 6530
1974	„Богдана Карадочева и Стефан Данаилов“	SP	Балкантон	ВТК 3064
1975	„Богдана“	SP	Балкантон	ВТК 3228
1980	„Приказка за Боженци“	SP	Балкантон	ВТК 3526

Студийни албуми

Година	Албум	Вид	Издател	Каталожен номер
1972	„Богдана“	LP	Балкантон	ВТА 1462
1976	„Богдана Карадочева“	LP	Балкантон	ВТА 1941
1978	„Любов“	LP	Балкантон	ВТА 10145
1980	„Богдана“	LP	Балкантон	ВТА 10726
1982	„Безнадежден случай“	LP	Балкантон	ВТА 10973
1984	„Бермудски триъгълник“	LP	Балкантон	ВТА 11357
1986	„Богдана“	LP	Балкантон	ВТА 11851
1988	„Само за жени“	LP	Балкантон	ВТА 12254
1994	„Чифт обувки“	MC	Stars records
2001	„Самотен ловец е сърцето“	CD	Stefkos Music	SM0105034

Компилации

Година	Албум	Вид	Издател	Каталожен номер
1992	„Богдана. Най-хубавото“	MC	Мега музика
1996	„Моите песни“	MC и CD	Мега музика	MC: 100 10, CD: 20 008
2006	„Златна колекция“	2 CD	Stars records

Източници

1. Почетни граждани на София, удостоени през периода 1993 – 2018 г., council.sofia.bg
2. ПРОФИЛЪТ НА ХОРАТА ОТ ИНИЦИАТИВНИЯ КОМИТЕТ НА АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ, boulevardbulgaria.bg

Външни препратки

• Биография и дискография в БГестрада
• Информация за бащата на Богдана