Болеслав III Рижия
From Wikipedia, the free encyclopedia
Болеслав III (на чешки: Boleslav III. Ryšavý; * ок. 965 , † 1037), наречен от Титмар Мерзебургски Рижия[1] (известен и като Слепия), е княз на Бохемия от 999 до 1002 г. и отново за кратко време през 1003 г. Син на Болеслав II Благочестиви и Адива Английска.
Болеслав III Рижия | |
княз на Бохемия | |
Роден |
50-те години на X век
|
---|---|
Починал | 1037 г.
|
Управление | |
Период | 999 – 1002; за кратко 1003 |
Предшественик | Болеслав II Благочестиви |
Наследник | Болеслав I Храбри |
Семейство | |
Род | Пршемисловци |
Баща | Болеслав II Благочестиви |
Братя/сестри | Яромир Олдрих |
Болеслав III Рижия в Общомедия |
Владетел от рода Пршемисловци, Болеслав III е слаб управител, благодарение на което княжеството губи самостоятелната си политика и става пионка в продължителната война между Хайнрих II Германски и Болеслав I, владетел на Полша. По неговото време възниква първата сериозна криза на държавата на Пршемисловците, спомогнала създаването на новите съседни държави Полша и Унгария.
Периодът на краткото управление на Болеслав III оказва дългосрочен ефект върху земите на държавата, принизени до разменна монета във войните между Полша и Свещената Римска империя и впоследствие трайно навлезли в орбитата на немското влияние. Когато Болеслав III приключва управлението си, от голямата държава на баща му и дядо му Болеслав I Страшни са останали само земите на Бохемия, а останалите територии са завладени от съседните държави.
Жени се за девойка от рода Вършовци, но не оставя мъжки потомък.