Британска Индия
From Wikipedia, the free encyclopedia
Британска Индия (след 1858 г. Британски Радж; на английски: British Raj, букв. от хиндустани – „британско управление“) е името на британската колония, просъществувала от 17 до средата на 20 век и обхващаща по-голямата част от Индийския субконтинент, включително днешните държави Индия, Бангладеш, Пакистан и Мианмар.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Британска Индия British Raj | |
— колония на Великобритания, както и конгломерат на нейни зависими територии — | |
1858 – 1947 | |
Химн: Бог да пази Кралицата/Краля | |
Британска Индия към 1936 г. | |
Континент | |
---|---|
Столица | Калкута (1858 – 1911) Ню Делхи (1911 – 1947) |
Официален език | английски, урду, хинди |
Религия | индуизъм, ислям, сикхизъм, будизъм, християнство |
Форма на управление | Колония |
Монарх | |
1858 – 1901 | Виктория |
1901 – 1910 | Едуард VII |
1910 – 1936 | Джордж V |
1936 | Едуард VIII |
Генерал-губернатор на Индия | |
1858 – 1862 | Чарлс Канинг |
1947 | Луис Маунтбатън |
Министър по делата на Индия | |
1858 – 1859 | Едуард Стенли |
Уилям Хеър | |
1947 | |
Законодателна власт | Имперски законодателен съвет |
История | |
Битка при Пласи | 23 юни 1757 г. |
Индийско въстание | 10 май 1857 г. |
Акт за управлението на Индия | 2 август 1858 г. |
План Маунтбатън | 18 юли 1947 г. |
Разделяне на Британска Индия | 15 август 1947 г. |
Площ | |
Общо (към 1918 г.) | 4 917 273 km2 |
Общо (след отделянето на Бирма към 1938 г.) | 4 238 773 km2 |
Валута | индийска рупия |
| |
Днес част от | Бангладеш Индия Мианмар Пакистан |
Британска Индия в Общомедия |
До обявяването на независимостта им тези държави се описват от историографията като Британска Индия, въпреки че под този термин са се подразбирали само териториите под директна опека на британската администрация в Делхи (преди това в Калкута). Голяма част от териториите под властта на вицекраля на Индия по това време всъщност не са на директно подчинение, а са трибутарни княжества, управлявани от махараджи, раджи, такури и набоби, които въз основа на сключени договори запазват властта си, но изгубват суверенитета си, признавайки за върховен владетел британския монарх. За част от Британска Индия се считат и Аден (от 1839 г.), и Бирма (от 1886), които придобиват статут на отделни колонии през 1937 г. Основна роля в управлението играе Британската източноиндийска компания.
За начало на периода Британски Радж се счита 1858 г., когато компанията е закрита и териториите стават пряко владение на Короната в лицето на кралица Виктория. През 1876 тя е провъзгласена за императрица на Индия. За край на периода се счита 1947 г., когато Индия и Пакистан стават доминиони. По-късно те стават съответно република Индия и република Пакистан (съставена отначало от две отделни части, но източната част по-късно става република Бангладеш). Бирма е отделна колония от 1937 и получава независимост през 1948 г.
Въпреки че Шри Ланка е в периферията на Индийския субконтинент, тя не е част от така наречения Британски Радж. Тя е управлявана като кралска колония директно от Лондон, като влиянието на Вицекраля на Индия е несъществено.
С понятията Френска Индия и Португалска Индия се обозначават малките крайбрежни анклави, които двете държави са притежавали преди независимостта на Индия. След независимостта те успешно се интегрират в Индия.