![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/09/Bukhtarma.jpg/640px-Bukhtarma.jpg&w=640&q=50)
Бухтарма
From Wikipedia, the free encyclopedia
Бухтарма (на казахски: Бұқтырма өзені; на руски: Бухтарма) е река в Източен Казахстан (Източноказахстанска област), десен приток на Иртиш (влива се в Бухтарминското водохранилище). Дължина 336 km. Площ на водосборния басейн 12 660 km².[1]
Бухтарма | |
![]() | |
Местоположение![]() ![]() | |
Общи сведения | |
---|---|
Местоположение | ![]() Източноказахстанска област |
Дължина | 336 km |
Водосб. басейн | 12 660 km² |
Отток | 214 m³/s |
Начало | |
Място | хр. Южен Алтай (Алтай) |
Координати | 49°08′55.68″ с. ш. 87°14′56.4″ и. д.49.1488° с. ш. 87.249° и. д.49.1488, 87.249 |
Надм. височина | 2600 m |
Устие | |
Място | Иртиш → Об → Карско море |
Координати | 49°45′29.52″ с. ш. 84°00′26.99″ и. д.49.7582° с. ш. 84.0075° и. д.49.7582, 84.0075 |
Надм. височина | 388 m |
Бухтарма в Общомедия |
Река Бухтарма води началото си от ледниците, стичащи се по северния склон на хребета Южен Алтай, част от планината Алтай. В горното си течение е бурна планинска река, течаща в тясна долина. След устието на десния си приток Берел, на протежение около 120 km протича през Бухтарминската котловина, между Катунския хребет на север и хребетите Саримсакти, Тарбагатай и Южен Алтай на юг. След напускането на котловината завива на северозапад и отново навлиза в тясна и дълбока долина. Източно от град Зиряновск излиза от планините, навлиза в Зиряновската котловина, завива на запад, долината ѝ се разширява, а течението ѝ придобива спокоен характер. При село Тургусун се влива в Бухтарминския залив на Бухтарминското водохранилище, изградено на река Иртиш. Основни притоци: леви – Саримсакти, Берьозовка; десни – Берел, Черновая, Белая, Черневая, Хамир, Тургусун, Осиновка. Има ясно изразено пролетно-лятно пълноводие. Среден годишен отток 214 m³/s. В най-долното си течение е плавателна за плиткогазещи съдове. По бреговете ѝ са разположени селищата от градски тип Малеевск и Зубовка, районният център село Паригино и множество по-малки села.[1]