ВЕЦ „Левски“

Левски е деривационна водноелектрическа централа на Стара река, на южния склон на Стара планина.^[1]

Вижте пояснителната страница за други значения на Левски.

---

ВЕЦ Левски
ВЕЦ Левски
Местоположение в България 42.653056, 24.808889
Местоположение	Карлово, България
Собственик	НЕК
Енергоносител	водна
Турбини	3
Капацитет	3200 kW
Открита	26 декември 1926 г.
Уебсайт	vec.nek.bg
ВЕЦ Левски в Общомедия

Централата се намира в близост до Карловския водопад. След като се използва водния отток за производство на електроенергия, водата се подава за питейни нужди на Карлово.^[1]

Проектът на централата е на строителния инженер Д. Хр. Павлов. Строителството се извършва от фирма „Релла и Неффе“. Централата е пусната в експлоатация на 26 декември 1926 г. Оборудвана с една хидрогрупа с мощност 1000 kW. Открита е тържествено от цар Борис III. В 1930 г. е пусната в експлоатация втора хидрогрупа с мощност на генератора 490 kW. През 1948 г. се осъществява паралелна връзка с ВЕЦ „Въча“. През 1951 г. по проект на „Енергопроект“ ВЕЦ „Левски“ е разширена с хидрогрупа с мощност на генератора 3000 kW.^[1]

Централата разполага с три турбини с инсталирана мощност 3200 kW, като средногодишното производство възлиза на 10 гигаватчаса. Максималното водно количество е 1,5 m³/s. Падът на водата е 350 m.^[1]

Галерия

• 
  Напорен тръбопровод
• 
  ВЕЦ Левски

Източници

1. ВЕЦ Левски // vec.nek.bg. Архивиран от оригинала на 2018-01-31.