Великият инквизитор
From Wikipedia, the free encyclopedia
„Великият инквизитор“ е притча, включена като самостоятелна глава в романа „Братя Карамазови“ на руския писател Фьодор Достоевски[notes 1] и многократно издавана самостоятелно и преработвана в театрални постановки.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Великият инквизитор.
„Великият инквизитор“ | |
Великий инквизитор | |
Автор | Фьодор Достоевски |
---|---|
Създаване | 1879 г. Руска империя |
Първо издание | 1879 – 1880 г. Руска империя |
Издателство | списание „Русский вестник“ |
Оригинален език | руски |
Жанр | поема-притча |
бележки
| |
„Великият инквизитор“ в Общомедия |
Разказана от Иван Карамазов, един от главните герои в романа, на неговия брат Альоша, който е станал монах, притчата поставя под въпрос възможността за съществуване на персонализиран и добронамерен Бог. Достоевски нарича „Великият инквизитор“ „кулминация“ на последния си роман[notes 2].
Някои изследователи сочат „Великият инквизитор“, заедно с главите „Буди, буди“ и „Бунт“ като ключ за цялостното разбиране на творческото наследство на автора.[1] Според тях чрез своеобразния монолог авторът прави своята изповед за разбирането си за дуализма, особената мисия на Русия за и в света и за вярата.[2]