Венецуела
държава в Южна Америка / From Wikipedia, the free encyclopedia
Венецуела или Венесуела[2] (на испански: Venezuela [beneˈswela]), официално Боливарска република Венецуела (на испански: República Bolivariana de Venezuela [reˈpuβlika βoliβaˈɾjana ðe βeneˈswela]), е държава в северната част на Южна Америка.
Боливарска република Венецуела República Bolivariana de Venezuela | |
Девиз: Dios y Federación „Бог и федерация“ | |
Химн: Gloria al Bravo Pueblo | |
Местоположение на Венецуела | |
География и население | |
---|---|
Площ | 916 445 km²[1] (на 32-ро място) |
Води | 3,2% |
Климат | субекваториален |
Столица | Каракас |
Най-голям град | Каракас |
Официален език | |
Религия | 91% християнство 8% нерелигиозност 1% други |
Демоним | венецуелец |
Население (2018) | 28 887 118 (на 45-о място) |
Население (2011) | 28 946 101 |
Гъстота на нас. | 31,3 души/km² (на 181-во място) |
Градско нас. | 88,3% (на 21-во място) |
Управление | |
Форма | федерална президентска република |
Президент | Николас Мадуро (частично признат) |
Вицепрезидент | Делси Родригез |
Организации | ООН, ОАД и др. |
Законодат. власт | Национално събрание |
История | |
Независимост | от Испания |
Обявена | 5 юли 1811 г. |
от Велика Колумбия | 13 януари 1830 г. |
Признаване | 29 март 1845 г. |
Членство в ООН | 15 ноември 1945 г. |
Конституция | 15 декември 1999 г. |
Икономика | |
БВП (ППС, 2022) | 141,946 млрд. щ.д. (на 81-во място) |
БВП на човек (ППС) | 5273 щ.д. (на 159-о място) |
БВП (ном., 2022) | 43,546 млрд. щ.д. (на 94-то място) |
БВП на човек (ном.) | 1617 щ.д. (на 145-о място) |
ИЧР (2019) | 0,711 (висок) (на 113-то място) |
Джини (2013) | 44,8 (среден) |
Прод. на живота | 72,1 години (на 109-о място) |
Детска смъртност | 24,5/1000 (на 187-о място) |
Грамотност | 98% (на 51-во място) |
Валута | Боливар (VES) |
Други данни | |
Часова зона | VET (UTC-4) |
Формат на датата | дд/мм/гггг |
Автомобилно движение | дясно |
Код по ISO | VE |
Интернет домейн | .ve |
Телефонен код | +58 |
ITU префикс | YVA-YVZ; 4MA-4MZ |
Официален сайт | mppre.gob.ve |
Венецуела в Общомедия |
Граничи с Колумбия на запад, Бразилия на юг и Гаяна на изток. Столицата на страната е град Каракас, намиращ се на брега на Карибско море. Бреговата ѝ ивица е с дължина 2800 km и включва множество острови в Карибско море, а на североизток се мие от Атлантическия океан. Карибските острови Тринидад и Тобаго, Гренада, Кюрасао, Бонер, Аруба и Подветрените Антилски острови се намират близо до крайбрежието на Венецуела. Територията на страната обхваща около 916 445 km² с население от около 29,1 млн. души. Венецуела е страна с изключително голямо биологично разнообразие, с хабитати, вариращи от Андите на запад до тропическите гори на Амазонския басейн в южната част, през обширните равнини (лянос) и Карибския бряг в централните части до делтата на река Ориноко в източната част.
Венецуела е колонизирана през 1522 г. от Испания, която преодолява съпротивата на коренното население. Венецуела първа от испанските колонии в Америка обявява независимост (през 1811 г.), но истинска независимост постига през 1821 г. (първоначално като субект на федералната република Велика Колумбия и пълна независимост през 1830 г.). През XIX век Венесуела страда от политическа нестабилност и диктатура. През XX век е била управлявана от регионални военни командири. За първи път се установява демократично управление от 1945 до 1948 г., последвано от период на диктатура. Венецуела отново става демократична през 1958 г., докато по това време в повечето страни от Латинска Америка се установяват военни диктатури. Икономическата криза през 80-те и 90-те години на XX век довежда до политическа криза, чиято кулминация са бунтовете в Каракас през 1989 г., два опита за преврат през 1992 г. и свалянето от власт на президента Карлос Андрес Перес през 1993 г. заради корупция. Сривът в доверието към съществуващите партии през 1998 г. довежда до избирането на бившия военен офицер Уго Чавес, както и началото на Боливарската революция, започнала през 1999 г. с учредително събрание за написването на нова конституция.
Венецуела е федерална президентска република, състояща се от 23 щата, столична област (включваща Каракас) и федерални зависими територии (включващи островите около бреговете на страната). Венецуела е сред най-урбанизираните страни в Латинска Америка;[3][4] по-голямата част от венецуелците живеят в градовете на север, особено в столицата Каракас, която е най-големият град. Венецуела е член-основател на Организацията на обединените нации (1945 г.), Организацията на американските държави (1948 г.), Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) (1960), групата на 15-те (1989), Световната търговска организация (1995 г.), Боливарска алианс за Америка (ALBA) (2004) и на Съюза на южноамериканските нации (UNASUR) (2008). Преди слабо развит износител на селскостопански стоки като кафе и какао, днес Венецуела е водещ производител на петрол. Пресищането на световния пазар с петрол през 1980-те довежда до дългова криза и продължителна икономическа криза, по време на които инфлацията достига връх от 100% през 1996 г. и равнището на бедността се качва до 66% през 1995 г.,[5] а нивото на БВП на глава от населението спада до нивата от 1963 г.[6] Петролният бум след 2001 г. увеличава значително държавните приходи и подобрява финансовата ситуация, но ефектите от кризата в края на първото десетилетие на 21 век причиняват нови проблеми на Венецуела.