Виденица
Връх в Западни Родопи / From Wikipedia, the free encyclopedia
Виденица (до 29 юни 1942 г. Гьоз тепе)[1] е връх в планината Родопи в България. Намира се в близост до селата Чала, Змеица, Буйново и Чавдар. В миналото местните хора от четирите села се събирали на родова среща, събор на ливадите около върха. Тази традиция не се знае, кога е започнала, спазвала се е всяка година напролет. Приключва в началото на комунистическия режим. Височината на върха е 1652 метра, при ясно време, сутрин рано оттам се вижда Бяло море.
| Виденица | |
|---|---|
Село Змеица и връх Виденица. | |
  Местоположение на картата на България Област Смолян | |
| Общи данни | |
| Местоположение | Област Смолян, България |
| Част от | Родопи |
| Надм. височина | 1652 m |
Константин Иречек проявява интерес за този връх в Западните Родопи и говори за присъствието на Бесите там. Хронологията на посещението на Виденец говори за големия интерес, а археологическите разкопки дават основание за предположение за прорицалище на бог Дионис. Времето е измило доста от скалните масиви, но са видими скални площадки, стена от сух зид.
Бесите са жречески род от тракийското племе на Сатрите, пазители на Светилището на Дионис, което според античните сведения се е намирало в Родопите. Сатрите, доколкото знам – пише Херодот – „не са били подчинени никога на никого и единствени от траките продължават да са и досега свободни; живеят високо в планините, които са покрити с всякакви гори и сняг, и са отлични воини. Те притежават прорицалището на Дионис, то се намира на висок връх в планината. Измежду сатрите с прорицанията в светилището се занимават бесите; жрица дава предсказания, точно както в Делфи; няма нищо различно“. Римският историк Светоний Транке пише през 1 век пр.н.е. „...Когато Октавиан, бащата на Август, водил войската си някъде из отдалечените части и в Свещената гора на Дионис се допитал до оракула на бога за сина си, било му потвърдено от жреците, че синът му ще бъде господар на целия свят, понеже, след като виното се разляло върху олтара, димът се издигнал нагоре над върха на светилището чак до небето – знамение като това, което получил и самият Александър Велики, когато принасял жертва на същия този олтар“. Макробий пише, че траките почитали Дионис, когото наричали Себадий, на връх Зилмисос в кръгъл храм. Покривът на този храм бил с отвор, откъдето да проникват слънчевите лъчи.