Военни кореспонденти в Руско-турската война (1877 – 1878)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Военни кореспонденти са журналисти, представители на печатно издание в Полевия щаб на Действащата Руска армия.
Военните кореспонденти в Руско-турската война (1877 – 1878) са акредитирани от печатни издания в Полевия щаб на Действуващата Руска армия. Ръководят от завеждащия канцеларията на главнокомандващия на Действащата Руска армия на Балканския полуостров полковник Михаил Газенкампф. В действията си се съобразяват с разработения и приет от руска правителствена комисия „Статут за акредитиране на военните кореспонденти, за правата и задълженията им“. Поемат задължението за коректност към армията, в която са аташирани, и опазване на военната тайна. Носят отличителен знак „Кореспондент №...“ Отразяват непосредствения ход на военните действия. Периодично се командироват в конкретна военна част, колона, отряд. Материалното осигуряване е равностойно на кадрови офицер от Руската армия. Осигурена им е и охрана.
Техните публикации са ценен източник за войната. Отразяват и състоянието на българския народ. Дават сведения за неговото материално и културно положение, за участието му във войната. Обикновено симпатизират на българската национална кауза. Някои от кореспондентите участват по необходимост в отделни епизоди от войната и са наградени от руското командване. Част от тях след войната публикуват своите кореспонденции и очерци в самостоятелни издания. С права на кореспонденти са още и художници, фотографи и военни наблюдатели, които са автори на множество рисунки, гравюри, фотографии и статии отразяващи военните действия.
След войната кореспондентите художници създават картини с непреходна историческа и художествена стойност на основата на направените ескизи, скици и етюди. Военни кореспонденти са акредитирани и в действащата турска армия.