From Wikipedia, the free encyclopedia
Повърхностните води на моретата и океаните се намират в непрекъснато движение. Това се дължи на вълнението, на приливите и отливите и на океанските и морските течения. Само при спокойно състояние повърхността на океанската и морската вода е гладка.[1]
Вълнение настъпва винаги когато се появи вятър, колкото и слаб да е той. Този вид движение на океанската и морската вода играе огромна роля както в живота на самото море, така и в живота на околните крайбрежия. Вълнението дава възможност за бързо разместване на повърхните водни слоеве, изравнява температурата, разрушава бреговете и крайбрежните съоръжения, натрупва пясъчни валове по плажовете, а когато е по-силно, разбива и по-неустойчивите плавателни съдове.[1]
При вълнението на океанската и морската вода се наблюдава особен вид колебателни движения на водните частици. Всяка водна частица от вълната извършва кръгово движение. Първоначално частицата се издига, напредва слабо, след това слиза в първоначалното си положение. Следователно водните частици във вълната имат само видимо настъпателно движение. В действителност те извършват кръгови движения, които се предават от частица на частица. За доказателство може да послужи следният пример. Ако хвърлим в морето къс дърво, ще видим, че въпреки силното вълнение дървото не се премества нито навътре, нито към брега. Настъпващите вълни го поемат, издигат го на гребените си и след това отминават към брега, а дървото остава да се люшка на същото място.[1]
Всяка вълна, малка или голяма, се състои от издигната част (гребен), вдлъбната част (основа) и склонове (онези части от вълната, които се спускат от двете страни на нейния гребен). Всяка вълна има височина, дължина и скорост на разпространение на вълнообразното движение. Под височина на вълната разбираме разликата между най-високата част на гребена и най-ниската част в основата на вълната. Средната височина на големите вълни е около 8 m. Под дължина на вълната се разбира разстоянието между гребените или основите на две съседни вълни. Под скорост на вълната се разбира пътят, който тя изминава за единица време (това движение е привидно). Средната скорост на вълните е 10 – 12 m/s.[1]
Различават се основно три вида морски вълни: ветрови, сеизмични и стоящи
Освен тези три вида морски вълни в океаните и моретата се наблюдават още: Вътрешни вълни, които възникват най-често на границата между два водни слоя с различна плътност. Амплитудите на тези вълни са големи (десетки метри), а периодът им може да продължи две седмици. Открити са през 1902 г. от норвежкия океанограф Фритьоф Нансен; Мъртва вода – явлението е сходно с вътрешните вълни и възниква на границата между два водни слоя, които се различават рязко по своята плътност.[1]
В крайбрежните води вълните започват да изпитват влиянието на дъното. Вследствие на това настъпва нарушаване на тяхната форма и движение. Горните части на вълните се изнасят по-напред и се разбиват в брега. В резултата на това морските брегове непрекъснато се рушат и се създават различни брегови форми, откоси, плажове и др. При силни ветрове пясъчните материали от плажовете се пренасят по-навътре в сушата и образуват крайбрежни дюни, които са много характерни за нашето Южно черноморие.[1]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.