Въстание в Черна гора
From Wikipedia, the free encyclopedia
Въстанието в Черна гора (на сръбски: Устанак у Црној Гори) е въстание срещу италианските окупационни сили в Черна гора, която се намира в рамките на окупираната от германците Югославия. То е вдигнато от комунистическата партия на Югославия на 13 юли 1941 година и е разгромено за 6 седмици, но продължава с по-ниска активност до декември 1941 година.
Въстание в Черна гора | |||
Втора световна война | |||
Предложената територия от италианците на марионетната държава Кралство Черна гора | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 13 юли – декември 1941 г. | ||
Резултат | Въстанието е смазано за шест седмици, но продължава откъслечна съпротива до декември. | ||
Територия | Черна гора | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
| |||
Въстание в Черна гора в Общомедия |
Бунтовниците са водени от комунистически партизани и бивши офицери от кралската югославска армия от Черна гора, повечето от които националисти, но и някои прокомунистки настроени. Някои от офицери са освободени от военнопленнически лагери, където са вкарани след Югославската операция. Комунистите създават организацията и осигуряват политически комисари, докато бунтовническите въоръжени сили са водени от бившите офицери. Отличителна характеристика на въстанието в Черна гора е неговата масовост. Цялата нация отказва привилегированата позиция предложена от окупаторите, отхвърля капитулацията, за да се бори за Югославия, заедно с „Русия“ (националистически настроените бунтовници възприемат СССР като Русия в началото на въстанието).[6]
В рамките на три седмици от началото на въстанието, въстаниците успяват да завладеят почти цялата територия на Черна гора.[7][8] Италианските войски са принудени да отстъпят към укрепленията си в Плевля, Никшич, Цетине и Подгорица. Основните командири са бившите офицери полковник Байо Станишич, майор Джордже Лашич и впоследствие капитан Павле Джуришич, който се изявява по време на успешната атака на Беране и така се превръща в един от принципните лидери.
Контраофанзивата извършена от повече от 70 000 италиански войници под командването на генерал Алесандро Пирзио Бироли, подпомагнат от мюсюлмански милиции и албански нередовни части от граничните райони между Черна гора и Албания, смазва въстанието за шест седмици. Бившите офицери от кралската югославска армия и комунистите влизат в спор за стратегията на военните действия. Националистите искат да защитят планинските селища в случай на нападение. Комунистите не са съгласни с това и организират съпротива лице в лице с италианските части, при което са победени. Оттук започва да се получава разделение между въстаниците от една страна поради загубите, които италианците им нанасят, а от друга поради това че част от тях осъзнават, че въстанието е водено от комунистите. Йосип Броз Тито премахва Милован Джилас от командването на партизанските сили в Черна гора поради грешките, които прави по време на въстанието, особено избора на Джилас за влизане в директни сблъсъци с италиански части, вместо използването на партизански тактики. След голямата загуба на 1 декември 1941 година по време на неуспешната атака на италианския гарнизон в Плевля, много от войниците дезертират и се присъединяват към четниците. След тази загуба, комунистите тероризират хората, които смятат за врагове, което настройва мнозина в Черна гора срещу тях.
Загубата на комунистическите сили в Плевля, заедно с политиката на терор, която провеждат комунистите, са главните причини за засилването на конфликта между комунисти и националисти в Черна гора след въстанието. През втората половина на декември 1941 година, националистки настроените офицери Джуришич и Лашич започват отделна от комунистите мобилизация на военни части. В началото на март 1942 година Джуришич урежда едно от първите колаборционистки споразумения между италианците и четниците. Това споразумение е между Джуришич и Бироли и е свързано с района на операции на 19-пехотна дивизия Венеция. През май 1942 година Джуришич атакува и побеждава последната голяма партизанска част в Черна гора. Въз основа на споразумението между италианците заедно с Джуришич от една страна и четнически лидери от друга, италианската окупация на Черна гора е сведена до градовете, а четниците запазват контрол върху останалата част на Черна гора. През втората четвърт на 1942 година съвместна офанзива на италианците и четниците води до оттеглянето на останалите партизански сили от Черна гора.