From Wikipedia, the free encyclopedia
Геоложкото съхранение на въглеродния диоксид (СО2), (на английски: Carbon capture and storage (CCS) или Carbon capture and sequestration), е фундаментален сегмент в технологията за улавянето и съхраняването на въглерода.
Отделянето и съхранението на въглеродния двуокис е процес, който включва отделянето на този газ създаден в резултат от работата на енергетични и промишлени източници, неговият транспорт до мястото за съхранение и дългосрочна изолация от атмосферата на Земята. [1].
Основната цел на дейността по съхранение на въглеродния диоксид е борбата срещу замърсяване на околната среда и произтичащото от това глобално затопляне. Установената сега концентрация на въглероден диоксид във въздуха е 379‰ и продължава интензивно да се увеличава. Подобна такава висока концентрация на СО2 в земната атмосфера е имало преди около 600 000 години, вероятно в резултат на силна вулканическа дейност.
Като най-подходящи за мащабно съхранение на СО2 се приемат двете основни възможности:
Другите възможности, като в базалтови скали и въглищни пластове, са все още в процес на изследване и оценка, но биха могли да осигурят допълнителен потенциал за съхранение в бъдеще.
СО2 се инжектира чрез сондажи в дълбоко-залягащите скални комплекси с пори между зърната или пукнатини. По този начин се замества или компресира съдържащия се флуид в тези празнини, представен от природен газ, вода или нефт. Скални комплекси с добра порестост и проницаемост, наречени колектори или резервоари, са подходящи за съхранение на СО2. Те имат типично присъствие в седиментните басейни и са резултат от седиментното отлагането в геоложкото минало. Дребнозърнестите непроницаеми пластове в същите седиментни басейни, наречени покривки, формират бариери между колекторните комплекси. Природното присъствие на залежи от нефт, газ и даже от чист СО2 в земните недра доказва възможността на резервоарите да ги запазват в продължение на много милиони години.
Подземните скални формации, съдържащи резервоари и покривки, формират сложни структури, които са хетерогенни, неравномерно разпределени и разломени. Цялостното им изучаване и натрупаните познания за тях дават възможност да се оцени тяхната годност за дългосрочно складиране на СО2.
Потенциалните подземни резервоари за СО2 трябва да отговарят на много изисквания, най-съществени от които са:
Пример за район, отговарящ на критериите по-горе е Южно-Пермския басейн, простиращ се от Англия до Полша. В него са отложени пясъци през различни етапи от геоложкото минало, след което те са преминали през различни скало-образуващи процеси, довели до запазване на порово пространство запълнено със солена вода, или природен газ и нефт. Участващите в седиментното редуване глини са били уплътнени в непроницаеми пластове, спиращи флуидното издигане. Повечето от пясъчниковите комплекси са на дълбочина 1 – 4 км, където налягането е достатъчно високо за складиране на СО2 в плътна фаза. Солевото съдържание на водонаситените хоризонти в тази дълбочинен интервал нараства от около 100 г/л до 400 г/л, водата е доста по-солена от морската. В този басейн са формирани стотици структури от сводов тип при развитието на солен диапиризъм, което е формирало капани за природен газ. Тези капани, след като бъдат подробно проучени и оценени, са местата за съхранение на СО2 и за осъществяване на пилотни проекти.
Оценките на капацитета за складиране на СО2 са обикновено твърде приблизителни и се основават на пространствения обем на подходящите скални комплекси. Капацитет за складиране на СО2 се оценява в различни мащаби – от национален мащаб за обща представа, до басейнов и резервоарен мащаб с нарастваща прецизност на изчисленията и отчитане на специфичната хетерогенност и сложност на реалния геоложки строеж.
Отделени са различни категории капацитет за съхранение:
В заключение може да се каже, че обемният капацитет за съхранение на СО2 в Европа е висок, но такива са и съмненията, особено за дълбоките солени акюифери (водоносни комплекси). Те трябва да са с такъв капацитет, който позволява рентабилно да се развиват необходимите инсталации през следващите няколко десетилетия. Актуализирането и по-нататъшното прецизиране на капацитета за съхранение в Европа е предмет на продължаващо изследване в отделните страни и в рамките на европейския проект СО2Стоп за Европа като цяло.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.