Георги Пешков

Георги Спиров Пешков е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.^[1][2][3]

Георги Пешков
български революционер
Роден	1872 г. Прилеп, Османска империя
Починал	20 юни 1913 г. (41 г.) Лахна, Балкански съюз
Учил в	Битолска българска класическа гимназия
Семейство
Баща	Спиро Пешков
Братя/сестри	Харалампи Пешков Никола Пешков

Биография

Георги Пешков е роден в 1872 година в централномакедонския български град Прилеп, тогава в Османската империя. Баща му Спиро Пешков е ортомар – занимава се с търговия на въжарски изделия и дълги години е съветник в Прилепската българска община. Георги Пешков също се занимава с търговия с въжета. Брат е на Никола Пешков и Харалампи Пешков, също дейци на ВМОРО. Завършва българската гимназия в Битоля. В 1892 година Пешков оглавява новооткрития клон на фирмата на баща си в Битоля.^[3] В Битоля се свързва с Даме Груев и Пере Тошев, които го привличат към ВМОРО.^[3][4] Прилепският деец на ВМОРО Тодор Попадамов пише за Пешков:

„

Георги Пешковъ, виденъ търговецъ на вѫжарски материали въ Битоля, бѣ единъ от довѣренитѣ другари на Даме Груевъ. Високъ на ръстъ, сложенъ, съ сини проницателни очи, съ своето държание на роденъ аристократъ, Г. П. внушаваше респектъ всрѣдъ общество и власти. Благодарение на своята предприемчивость той разви въ западна Македония и въ цѣла Албания голѣма търговия, която не му попречи отъ създаване на движението до края на живота си да е въ услуга на дѣлото. Загина отъ жега и умора презъ м. августъ 1913 г. при отстѫплението на българската войска от Сѣресъ. Бащата Спиро и майката Вида умиратъ отъ тѫга по загубенитѣ си свидни рожба. Следъ тѣхъ умира и последния братъ Тодоръ. Така семейство Пешкови даде всичко за родината си.[5]

“

От 1895 до 1901 година е член на околийския революционен комитет, а от 1901 – на Битолския окръжен комитет заедно с Анастас Лозанчев и Пере Тошев.^[6] До края на 1901 година по нареждане на Гоце Делчев изготвя правилник на четите на ВМОРО, който се използва само в Битолския революционен окръг.^[7] Скоро след това е арестуван от властите по време на Йосифовата афера, осъден е на смърт^[8] заменена със 101 години и затворен в Битолския затвор. Амнистиран през март 1903 година,^[9] Пешков става четник при Никола Русински. Като член на окръжния комитет участва на Смилевския конгрес през май. Тогава заедно с Ванчо Сърбака, Цветан от Световраче и Янаки Петров^[10] са избрани за членове на кичевското ръководно тяло, а Пешков е районен началник на Поречието.^[11]

По време на Илинденско-Преображенското въстание действа в ръководното тяло на кичевския район. След въстанието остава нелегален и участва в борбата със сръбската и гръцката въоръжена пропаганда. Делегат е на Прилепския конгрес в 1904 година.

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение в четата на Кръстьо Гермов и Сборна партизанска рота на МОО.^[12] През Междусъюзническата война в 1913 година действа в тила на гръцките части заедно с войводата Михаил Думбалаков.^[13] Загива в битката при Лахна на 20 юни 1913 година^[14] или от холера при отстъплението от Сяр.^[5][15]

Родословие

Диме Пешка

Адамче Пешков

Спиро Пешков

Вида Пешкова

Стефан Пешков

Харалампи Пешков (1877 – 1902)

Никола Пешков (1881 – 1903)

Георги Пешков (1872 – 1913)

Тодор Пешков

Васил Пешков (1881 – ?)