Гражданска война в Либия (2011)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Гражданската война в Либия е въоръжен конфликт в Северна Африка, воден между правителството на полковник Муамар Кадафи и бунтовнически сили, оспорващи властта му. Войната е предхождана от размирици, започнали след сблъсък между сили за сигурност на правителството и протестиращи на 15 февруари 2011 година в Бенгази. Протестите прерастват във въоръжено въстание, по време на което опозиционните сили основават своя временна управляваща институция, наречена „Национален преходен съвет“ (НПС).
Тази статия или раздел се нуждае от актуализиране на информацията. Възможно е част от информацията да е невярна. |
Тази статия не е завършена и не представлява пълната информация по темата. Тя се нуждае от вниманието на редактор с познания. |
Първа либийска гражданска война | |||
Арабски протести | |||
Унищожени танкове близо до Мисрата | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 15 февруари – 23 октомври 2011 г. | ||
Място | Либия | ||
Резултат | • Сваляне на режима на Кадафи • Антиправителствените сили поемат властта • Край на джамахирията • Начало на все още продължаваща война между племената | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
| |||
31.195623, 16.52141 | |||
Гражданска война в Либия в Общомедия |
На 26 февруари Съветът за сигурност на ООН единодушно прокарва резолюция 1970, с която замразява авоарите на Кадафи и приближените му, и настоява за разследване от страна на Международния наказателен съд. В същото време правителствената армия се намесва, след като по-рано силите за сигурност са се изтеглили от размирните градове и те биват завзети от опозицията. Към март армията успява да възстанови правителствения контрол над повечето размирни градове, и наближава центъра на въстанието – Бенгази. СС на ООН постановява втора резолюция – резолюция 1973, с която налага забранена за полети зона над Либия и дава зелена светлина за употребата на „всички необходими мерки“ за да се предотвратят нападения над мирно население. Това на практика поставя началото на военна интервенция на НАТО. Правителството на Кадафи обявява прекратяване на огъня, но нито една от двете страни не го спазва. В последвалата гражданска война, опозицията отхвърля предложенията на Кадафи и Африканския съюз за спиране на огъня, тъй като нито една от стратегиите не включва премахването на Кадафи от власт.
Под напора на натовските въздушни удари и увеличаващата се по численост бунтовническа войска, либийската армия започва да отстъпва от позициите си по крайбрежието. След едномесечна патова ситуация и статични сражения, опозиционните войски започват отново да напредват и през август превземат столицата Триполи. По-малко от месец по-късно ООН признава Националния преходен съвет за легитимно правителство на Либия. Сраженията продължават в южните части на страната до 20 октомври, когато Муамар Кадафи е пленен и убит след сражения в родния си град Сирт. НПС обявява „освобождението“ на Либия и края на войната на 23 октомври 2011.
Сражения с ниска интензивност между най-различни фракции обаче все още има. Някои от тях се дължат на неразбирателства между местни опълчения на НПС, други са племенни, а трети се дължат на отказващи да се предадат военни части от бившата правителствена армия. На 23 януари Бани Уалид е превзет от местна военна част от бивши кадафисти, които отхвърлят управлението на ПНС. През юли 2012 година се провеждат избори за Общо национално събрание, спечелени от Съюз на националните сили. В резултат от войната загиват около 25 000 души, а близо 7000 продължават да бъдат държани като пленници без присъда от силите на НПС.