Гръбначен стълб
From Wikipedia, the free encyclopedia
Гръбначният стълб (на латински: columna vertebralis) е главната опорна ос на гръбначните животни. Представлява осев скелет, състоящ се от хрущялни или костни прешлени.
При човека той е съставен от 32 до 34 прешлена[1]:
- 7 шийни – те са най-малки.
- първият шиен прешлен се нарича „атлас“ (на латински: atlas), той няма обособено тяло и наподобява пръстен. Свързва гръбначния стълб с черепа посредством атлантоокципиталната става, в която се извършва движението на главата нагоре и надолу (т. нар. „кимване“);
- вторият шиен прешлен се нарича „аксис“ (на латински: axis), около него се извършва въртенето на главата наляво и надясно.
- 12 гръдни – слабоподвижни, придаващи устойчивост на гръдния кош.
- 5 поясни – те са най-големи.
- 5 кръстцови – те са сраснали и образуват кръстцовата кост (на латински: os sacrum).
- 3 – 5 опашни – след 15-годишна възраст срастват и образуват опашната кост (на латински: os coccygis). При човека тя е недоразвита и според теорията на еволюцията е рудиментарен орган, който показва филогенетичното родство на човека с животните.
Всеки един от прешлените е изграден от тяло, дъга и израстъци на дъгата. Тялото и дъгата, разположена зад него, заграждат прешления отвор. Отворите на всички прешлени образуват гръбначномозъчния канал, в който се разполага гръбначния мозък.
Прешлените се свързват помежду си чрез междупрешленни хрущялни дискове, връзки и стави.
Повечето бозайници имат седем шийни прешлена, включително жирафът; двупръстите ленивци (Megalonychidae) и ламантините (Trichechidae, Manatidae) имат шест, а трипръстите ленивци (Bradypodidae) – девет.[2]