Давид Бен-Гурион
From Wikipedia, the free encyclopedia
Давид Бен-Гурион (на иврит: דוד בן-גוריון) е израелски политик от партията Мапаи (по-късно от партиите Рафи и Национална листа). Дългогодишен профсъюзен деец и един от водачите на лявото крило на ционисткото движение, през 1948 година той става първият министър-председател на Израел. Заема поста до 1953 година, а след това отново оглавява правителството в периода 1955 – 1963 година.
Давид Бен-Гурион דוד בן-גוריון | |
израелски политик | |
Роден |
16 октомври 1886 г.
|
---|---|
Починал | 1 декември 1973 г. (87 г.)
|
Погребан | Израел |
Религия | юдаизъм |
Националност | Полско кралство Османска империя Британски мандат в Палестина Израел |
Учил във | Варшавски университет[1] Истанбулски университет |
Политика | |
Партия | Мапаи |
Семейство | |
Съпруга | Паула Бен-Гурион |
Деца | 3 |
Подпис | |
Уебсайт | |
Давид Бен-Гурион в Общомедия |
Бен-Гурион участва активно в изготвянето на Плана за подялба на Палестина от 1947 година, довел до създаването на Израел. При неговото управление се изграждат основните институции на новата държава. Той ръководи страната и в два успешни за нея военни конфликта – Арабско-израелската война от 1948 година и Суецката криза от 1956 година.
Днес Давид Бен-Гурион е смятан за един от основоположниците на съвременен Израел. Неговото име носят най-голямото в страната Летище Бен Гурион край Тел Авив и едно от големите висши училища – Негевския университет „Бен-Гурион“ в Беер Шева.