Десетте Божи заповеди
From Wikipedia, the free encyclopedia
Десетте Божи заповеди или Десетословие, Декалог (asäret ha-dibrót – „Десетте думи“ или на гр. he dekálogos nomothesia – „от десет думи състоящият се закон“, накратко „декалог“ от гр. δεκα – десет и λoγoς – дума) са еднакво важни в юдаизма и християнството. Те се намират на две места в Библията – (Изход 20, 2 – 17 и Пета книга Моисеева – Второзаконие, 7 – 21) и представляват списък от религиозни и морални заповеди, които Господ Бог Яхве (Йехова) на Синай планина (Хорив) изсред огън, написва на две каменни скрижали и ги предава на пророка Моисей, за да научи на тях израилтяните: „И когато (Бог) престана да говори с Моисея на планина Синай, даде му две плочи на откровението, каменни плочи, написани с Божи пръст.“ (Изход 31,18).