From Wikipedia, the free encyclopedia
Джузепе Пеноне (на италиански: Giuseppe Penone) е италиански художник и скулптор, представител на Arte Povera, на лендарта и концептуалното изкуство.
Джузепе Пеноне Giuseppe Penone | |
италиански художник и скулптор | |
Джузепе Пеноне през 2010 г. | |
Роден | |
---|---|
Националност | Италия |
Кариера в изкуството | |
Стил | скулптура |
Жанр | Arte Povera |
Академия | Академия за изящни изкуства Албертина в Торино Национално висше училище за изящни изкуства в Париж |
Направление | Arte Povera |
Период | 1967 - |
Награди | „Ролф Шок“ (2001) „Praemium Imperiale“ (2014) |
Джузепе Пеноне в Общомедия |
Роден е на 3 април 1947 г. в Гаресио, регион Пиемонт. Учи в Академията за изящни изкуства „Албертина“ в Торино и в парижкото Национално висше училище за изящни изкуства[1]. Живее и работи в Торино. Преподава в Националното висше училище за изящни изкуства в Париж[2].
На сцената се появява в края на 60-те години. Още тогава се очертава и типичният за неговото творчество диалог между природното и човешкото, идеята за взаимното влияние на художника и средата. Така той създава скулптури направо в горите на родния си Пиемонт, където разполага бронзови отпечатъци на собствените си ръце върху стволове на дървета и обвива стволове с тел, повтаряща контурите на собственото му тяло[3].
В тези години Пеноне влиза в контакт с лидерите на течението Arte Povera. Първата самостоятелна изложба на Пеноне е организирана през 1969 г. в Торино[2].
Пеноне работи с различни материали: дърво, бронз, восък, стъкло, глина, кожа и мрамор[1]. Често използва в своите творби отпечатъци на собственото си тяло[4]. Скулптурите на Пеноне илюстрират процесите, протичащи в живата природа – раждане, растеж, смърт и ново възраждане.
Важно място в творчеството на скулптора играят дърветата[5][6][7]. Чрез тях той изследва способността на природата на различен тип трансформации и метаморфози. Пеноне обработва отсечени дървета, разкривайки вътрешната им структура. Така скулптурата „Скритият живот вътре“ демонстрира етапите на дългия и бавен растеж на дървото в природата[8]. Скулптурата „Дванадесетметровото дърво“ също илюстрира процесите на растеж. В редица подобни скулптури Пеноне съсредоточава погледа върху контраста между дървото като обект от живата природа и строителния материал, който човекът използва за своите нужди[6].
През 2013 г. е организирана голяма негова изложба в парка Версай: 20 негови скулптури са разположени покрай Големия канал[9]. Сред скулптурите се намира дърво, обърнато с корените нагоре, живо дръвче, израснало от средата на мъртвото и цяла „горичка“ от бронзови дървета, поддържащи в короните си тежки камъни[10]. През 2016 г. подобна изложба е организирана в парка на амстердамския Рейксмузеум[7].
Едно от най-известните произведения на Пеноне е скулптурата „Дървото на гласните“, разположена в парижкия парк „Тюйлери“. То представлява залят с бронз тридесетметров дъб, корените на който напомнят с очертанията си петте гласни на латинската азбука[11]. Скулптурата се намира под открито небе, в окръжението на живи растения, илюстрирайки любимия на Пеноне мотив за сливането на изкуственото и естественото.
Произведения на Пеноне много пъти са излагани в най-значимите музеи на света, сред които Тейт Модърн в Лондон, MoMA в Ню Йорк, Музея за съвременно изкуство на град Париж, Музея за съвременно изкуство в Лос Анджелес, Центъра „Жорж Помпиду“ в Париж, Националната галерия за съвременно изкуство в Рим и Националния музей за изкуствата на XXI век в Рим.
През 1989 г. Джузепе Пеноне е номиниран за наградата „Търнър“[12]. През 2001 г. става носител на наградата „Ролф Шок“ в раздел „Визуални изкуства“[13]. През 2014 г. е отличен с японската Praemium Imperiale[14].
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.