Димитър Ляпов

Димитър Николов Ляпов – Гурин с псевдоними Васил Василев,^[1] Р. Габеров, Р. Робертов^[2] е български революционер и публицист, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Върховния македоно-одрински комитет.^[3]

Димитър Ляпов
български революционер
Портрет с автограф, 6 октомври 1907 година
Роден	1870 г. Бобища, Османска империя
Починал	17 февруари 1941 г. (71 г.) София, Царство България
Учил в	Солунска българска мъжка гимназия
Димитър Ляпов в Общомедия

Биография

Като ученик в Солун

Димитър Ляпов е роден през 1870 година в костурското село Бобища, тогава в Османската империя, днес в Гърция.^[4] Псевдонимът Гурин произхожда от дървесния вид горун, вид дъб. Фамилното име Ляпов произлиза от думата леп - хубав. Завършва Солунската българска мъжка гимназия с петия випуск в учебната 1889/1890 година.^[5][4] В 1891/1892 година е учител в Българското духовно училище в Цариград, като същевременно преподава и в четирикласното българско училище във Фенер.^[6] Също така Ляпов става секретар на Българската екзархия в града и в 1894 година основава Цариградския революционен комитет, чийто председател е до към 1896 година. Димитър Ляпов напуска Цариград и се мести в София, където се включва активно в дейността на Върховния комитет и става главен редактор на неговия орган вестник „Реформи“. На Третия македонски конгрес през ноември 1896 година е избран за член на Комитета.^[7] Ляпов е и частен секретар на министъра на вътрешните работи Васил Радославов. Като такъв, през 1900 година успява да въздейства на Радославов, за да се направят постъпки пред турското правителство и да се освободят от затвора четиримата български атентатори-анархисти, подготвили преди това неуспешен атантат срещу Отоман Банк.

Писмо от Ляпов до Менча Кърничева, 5 септември 1927 г.

Текст

“	София, 5 септемврий 1927 Уважаема и драга Менча, Изпращамъ ти два екземпляра отъ календарния текстъ за идната 1928 година. Единиятъ екземпляръ е за тебе, а другиятъ за Ванчо. Моитѣ пожелания сѫ, този календаренъ текстъ да го използувате презъ идната година въ свободна и независима Македония, като двамата броите летнитѣ му дни въ Крушево, а зимнитѣ му дни в Щип. На тебе, на Ванчо, на твоите майка и на твоя баща изпращамъ сърдечни поздрави. Д. Л. Гуринъ	”

Димо Янков, Тане Николов, Димитър Ляпов

В 1905 година Ляпов заедно с Борис Сарафов участва в заговора за убийството на султан Абдул Хамид II, организиран от арменския революционен комитет в Женева, начело с Кристофор Микаелян.^[8] След Младотурската революция в 1908 година Ляпов е сред противниците на прекратяването на дейността на ВМОРО и в 1910 година става инициатор на създаването на БНМОРО.

В 1912 година при избухването на Балканската война Ляпов е в четата на Георги Занков на Македоно-одринското опълчение, действаща в Разлога и спомогнала за освобождението на градовете Мехомия и Сяр, а по-късно в щаба на Трета солунска дружина. За проявено отличие в боя е награден с орден „За храброст“ IV степен.^[9][10]

След войните Ляпов е член на Илинденската организация. След Деветнадесетомайския преврат в 1934 година е затворен в лагер в Айтос. Умира на 17 февруари 1941 година в София.^{[10][11][12][13]} Устроено му е тържествено погребение.^[4]

Външни препратки

• "† Димитър Ляпов Гурин", статия на Велко Думев, публикувана в сп. "Илюстрация Илинден", книга 3 (123), София, 1941 година
• "Последният фазис на Кумановския въпрос и опасността от една нова катастрофа в Македония", "Некролог на Екатерина Симидчиева", публикувано във в-к "Реформи. Орган на Върховния Македонски Комитет", София, год. I, бр. 15 и бр. 27, 5 май и 11 септември 1899