From Wikipedia, the free encyclopedia
Дрезденската награда е международна награда за мир, присъждана ежегодно около 13 февруари, когато се отбелязва годишнината от разрушаването на Дрезден.
Наградата е учредена през 2009 г. от асоциацията „Приятели на Дрезден Германия“, основана в Дрезден – филиал на американската асоциация за подкрепа Friends of Dresden Inc. в Ню Йорк, основана от Гюнтер Блобел. С нея се отличават личности с особени постижения в борбата с конфликтите, насилието и ескалацията.
Наградата в размер на 10 хил. евро се дарява от „Фондация Клаус Чира“, а освен нея носителите ѝ получават бронзова статуетка с височина приблизително 30 cm, проектирана от Констсанце Файнт Айснер по модел на фигурата Ernst от фонтана на Моцарт в Дрезден. Върху скулптурата могат да се разпознаят и пораженията от войната, нанесени на оригиналната фигура, изложена в Дрезденския лапидариум.
В допълнение към основното ѝ предназначение според организаторите наградата има за цел да противодейства на присвояването на паметния ден на Дрезден от десни екстремисти.[1]
Първата церемония по връчването на наградата през 2010 г. е отложена с един ден от съображения за сигурност по искане на саксонското министерство на вътрешните работи и се провежда на церемония в операта „Земпер“. През следващите години носителите на наградата Даниел Баренбойм и Джеймс Нахтуей също са почетени в „Земпер“.
Година | Личност | Панегирист | Основание за присъждане на наградата | Изображение | |
---|---|---|---|---|---|
2010 | Михаил Горбачов, бивш президент на Съветския съюз |
Герхарт Баум | за постиженията му „в областта на предотвратяването на конфликтите и насилието“ и по-специално за ангажимента му към ядреното разоръжаване. С инициативата си за едностранно демонтиране на ракетите със среден обсег Горбачов даде знак за края на надпреварата в ядреното въоръжаване и направи „един от най-значимите приноси за предотвратяване на насилието през последните десетилетия“.[2] | ||
2011 | Даниел Баренбойм, диригент и пианист | Рихард фон Вайцзекер | за развитието на оркестъра West-Eastern Divan Orchestra, в който участват музиканти с египетски, ирански, израелски, йордански, ливански, палестински, сирийски и испаноезичен произход. | ||
2012 | Джеймс Нахтуай, военен фотограф | Вим Вендерс | за неговите „снимки, които никога не се забравят. И той прави това като моралист, като човек, който не само се надява, но и вярва, че снимките му могат да доведат до промяна в мисленето.“[3] | ||
2013 | Станислав Петров, бивш офицер от съветската армия | Клаус Клебер | „В нощта на 25 срещу 26 септември 1983 г. Станислав Петров възпира започването на трета световна война и политиците, които можеха или вероятно щяха да решат друго. Един инженер на служба в Съветската армия, който се изправи пред отговорност, която не би могла да бъде по-голяма - отговорност за оцеляването на човечеството. Той я изпълни, защото взе решението си не като техник, не като офицер, а като човек.“[4] | ||
2014 | Емануел Джал, судански музикант и бивш дете войник | Фату Бенсуда | за неговата музикална и политическа ангажираност срещу военното насилие над деца в Африка | ||
2015 | Едуард, херцог на Кент, член на британското кралско семейство | Курт Биденкопф | за приноса му за помирението между Великобритания и Германия.[5] | ||
2016 | Даниел Елсберг | Якоб Аугщайн | като „родоначалник на разобличителите“. Той вдъхновява другите със своята смелост. | ||
2017 | Доменико Лукано, кмет на град Риаче | Мартин Рот | за приемането и интегрирането на 550 бежанци в село Риаче, в което живеят 1800 души. | ||
2018 | Томи Смит, олимпийски шампион и борец за граждански права | Гюнтер Валраф | „Жестът на атлетите Томи Смит и Джон Карлос на подиума на Олимпийските игри в Мексико през 1968 г. е една от най-впечатляващите публични демонстрации срещу расовата дискриминация през миналия век. Мълчалив протест, който се превърна в част от историята на гражданската смелост. Тогавашният олимпийски шампион Томи Смит се превръща в модел за подражание на политически ангажирания спортист. 50 години по-късно расизмът все още съществува. За съжаление темата е загубила малко от своята актуалност. А жестът е останал такъв, какъвто е бил тогава: смел и силен.“ Гюнтер Блобел, съинициатор на Дрезденската награда[6] | ||
2019 | Фан Тхи Ким Фук, жертва на войната във Виетнам[7] | Джеймс Нахтуай | „Активистката за мир е удостоена с наградата за работата си за помирение. Тя последователно отхвърля омразата, посланик на добра воля е на ЮНЕСКО и е създала фондация за деца, засегнати от войната.“ | ||
2020 | Музун Алмелехан, сирийска активистка в областта на образованието и специална пратеничка на УНИЦЕФ[8] | Фан Тхи Ким Фук | Тя „е смятана за един от най-силните и влиятелни гласове в борбата за образование на децата в кризисните райони. Започва работата си на 14-годишна възраст в йордански бежански лагер, където е избягала от Сирия със семейството си. За много от бежанците участието в образователни програми не е било най-висок приоритет предвид безнадеждността в лагера. Но Музун обикаля от палатка на палатка и убеждава и родители, и деца колко важно е училището.“[9] | ||
2021 | Кристина Марин Кампос, лекар[10] | Герхарт Баум | „Испанският лекар [...] получава Дрезденската награда от името на медицинския персонал по целия свят, който е свършил и продължава да върши изключителна работа по време на кризата с короната. [...] За да облекчи самотата на пациентите с КОВИД, изолирани в интензивните отделения, Кристина Марин Кампос призова испанското население да пише на болните. Още през първия ден бяха получени 35 000 писма.“ | ||
2022 | Роджър Кокс, адвокат, който представлява ищците срещу Royal Dutch Shell[11] | Хелена Маршал[12] | |||
2023 | Даниел Либескинд, архитект[13] | Марион Акерман[14] | „Когато всичко изглежда приключило - война, геноцид, терористична атака - това, което остава, е споменът" [...] "А начинът, по който си спомняме, може да определи дали всичко това ще се повтори. Нуждаем се от места за възпоменание и напомняне. И те трябва да са като тези, проектирани от Даниел Либескинд: да не могат да бъдат пропуснати.“ | ||
2024 | Алексей Навални (посмъртно), руски дисидент[15] |
През 2023 г. за първи път е присъдена почетна награда от „Приятелите на Дрезден“. Неин носител е Герхарт Баум, отличен за „посвещението си на човешките права и мира през целия си живот“. Кметът на Дрезден Дирк Хилберт произнася хвалебствена реч.
Алексей Навални е обявен за носителят на Дрезденската награда за мир за 2024 г. на 4 април 2024 г. – месец и половина след смъртта му в наказателна колония в арктическата Ямало-ненецка област. Церемонията по връчването на наградата е насрочена за 12 май в Дрезденския държавен драматичен театър (Staatsschauspiel Dresden). Вдовицата на политика, Юлия Навалная, е поканена да получи наградата от негово име.[16]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.