Евангелие
From Wikipedia, the free encyclopedia
Ева̀нгелие (от старогръцки: εὐαγγέλιον – „блага вест“) или Благовестие, е името на четири библейски книги от Новия завет. В евангелията се съдържат разкази за живота и учението на Иисус Христос – неговото раждане, земен живот, дейност, кръстна смърт, Възкресението и Възнесението му. В по-широк смисъл на думата под Евангелие се разбира и целият Нов Завет.
Времето на съставянето на евангелията се отнася към втората половина на 1 век след Христа. Авторството им е спорно, като традиционно се приписва на апостолите Матей, Марк, Лука и Йоан, известни и като „четиримата евангелисти“. Четирите евангелия се допълват взаимно и разясняват житието на Иисус Христос. Първите три са наречени „синоптични“, т.е. епизодите от живота на Спасителя до кръстната му смърт са написани в същата последователност (макар и с някои прескачания), докато евангелието на Йоан е напълно различно произведение в стилово отношение.
Освен четирите канонични евангелия съществуват и около петдесет апокрифни евангелия, които не са включени в църковния канон.
През IX век евангелията са преведени от гръцки на старобългарски език. Най-старите запазени старобългарски преписи са Зографското евангелие и Мариинското евангелие.
От периода на втория разцвет на българската книжнина през XIV век следва да се споменат богато илюстрованото с цветни миниатюри Четвероевангелие на цар Иван Александър и Видинско евангелие.
В преносен смисъл думата „евангелие“ се употребява като съчинение, което съдържа основните положения на някакво учение или като нещо, в което може да се вярва, което се приема за безспорна истина или като основен, най-висши смисъл.