Ектор Берлиоз
френски композитор / From Wikipedia, the free encyclopedia
Луи-Ектóр Берлиоз (на френски: Louis-Hector Berlioz) е френски композитор, диригент, музикален критик и теоретик, един от значимите представители на Романтизма. Най-известен с композициите „Фантастична симфония“ („Symphonie fantastique“, 1830) и „Реквием“ („Requiem“, 1837), той оказва и значително влияние върху по-късната оркестрална музика със своя теоретичен труд „Голям трактат за съвременната инструментация и оркестрация“ („Grand traité d’instrumentation et d’orchestration modernes“, 1844). Автор е и на около 50 песни.
Ектор Берлиоз Hector Berlioz | |
френски композитор | |
Ектор Берлиоз през 1863 г. | |
Роден |
11 декември 1803 г.
Кот Сент Андре, Франция |
---|---|
Починал | |
Погребан | Париж, Франция |
Религия | атеизъм |
Музикална кариера | |
Стил | Класическа музика |
Инструменти | китара, Флажолет, флейта, саксофон |
Направление | Романтизъм |
Активност | от 1815 г. |
Участник в | Royal Swedish Academy of Music, „Академия на изящните изкуства“ |
Семейство | |
Подпис | |
Уебсайт | www.hberlioz.com |
Ектор Берлиоз в Общомедия |
Берлиоз създава програмно-романтичната симфонична музика, въвежда лайтмотива (idée fixe), като характеризира герои, образи, събития в произведението, обогатява изразните и звукоизобразителните възможности на оркестъра чрез нови похвати в оркестрацията и въвеждане на нови музикални инструменти. Той става известен и с използването на огромни оркестри за своите произведения, като на няколко концерта дирижира оркестри от повече от хиляда музиканти.[1]
Влиянието на Ектор Берлиоз е ключово за по-нататъшното развитие на Романтизма и е особено значимо при композитори като Рихард Вагнер, Николай Римски-Корсаков, Ференц Лист, Рихард Щраус, Густав Малер.[2] През 60-те и 70-те години на 20 век музиката на Берлиоз е отново популяризирана, най-вече с усилията на британския диригент Колин Дейвис, който записва всички негови произведения.