руски и съветски художник, дизайнер и архитект From Wikipedia, the free encyclopedia
Ла́зарь Ма́ркович (Мо́рдухович) Лиси́цкий, известен като Ел Лисицки, е съветски архитект и художник. Той е сред водещите представители на руския[1] и еврейския[2][3][4] авангард.
Ел Лисицки Ла́зарь Ма́ркович Лиси́цкий | |
руски и съветски художник, дизайнер и архитект | |
Роден |
10 ноември 1890 г. (стар стил)
|
---|---|
Починал | 30 декември 1941 г.
|
Погребан | Ново Донско гробище, Москва, Русия |
Националност | Русия СССР |
Архитектура | |
Стил | модернизъм |
Учители | Борис Великовски Роман Клайн |
Период | от 1916 г. |
Известни творби | проекти за „хоризонтални небостъргачи“ за Москва (1923-1925) сградата на печатницата на списание „Огонёк“ (1932) |
Кариера в изкуството | |
Стил | супрематизъм конструктивизъм |
Жанр | супрематизъм, конструктивизъм |
Направление | живопис |
Период | от 1917 г. |
Известни творби | проуни, плакати |
Повлиян | Казимир Малевич |
Семейство | |
Баща | Мордух Залманович Лисицки |
Майка | Сара Лейбовна Лисицка |
Съпруга | Софя Християновна Шнайдер |
Деца | Борис Лазаревич Лисицки |
Уебсайт | |
Ел Лисицки в Общомедия |
Лазар Мордухович Лисицки е роден на 10 (22) ноември 1890 г. в Починок, Смоленска губерния в семейството на занаятчията предприемач Мордух Залманович (Марк Соломонович) Лисицки (1863-1948) и домакинята Сара Лейбовна Лисицка.[5] След като семейството се премества във Витебск, където баща му отваря магазин за порцелан, той посещава частното живописно училище на Юдел Пен.
През 1909 г. завършва Александърското реално училище в Смоленск. Следва в архитектурния факултет на Висшето политехническо училище в Дармщат. По време на следването си работи като зидар. През 1911-1912 г. пътува много из Франция и Италия. През 1914 г. се дипломира с отличие в Дармщат, но поради избухването на Първата световна война е принуден спешно да се върне в родината си (през Швейцария, Италия и Балканите).
За да се занимава с професионална дейност в Русия, през 1915 г. постъпва в Рижкия политехнически институт, евакуиран в Москва по време на войната. Завършва института на 14 април 1918 г. със званието инженер-архитект.[6]
През 1916-1917 г. работи като асистент в архитектурното бюро на Борис Великовски, след това при Роман Клайн. От 1916 г. участва в работата на Еврейското дружество за насърчаване на изкуствата, включително в колективни изложби на обществото през 1917 и 1918 г. в Москва и през 1920 г. в Киев. След това, през 1917 г., той започва да илюстрира книги, публикувани на идиш, включително съвременни еврейски автори и произведения за деца.[7] Използвайки традиционните еврейски народни символи, той създава запазената марка на киевското издателство „Yidisher Folks-Farlag” (Еврейско народно издателство), с което на 22 април 1919 г. подписва договор за илюстрацията на 11 книги за деца.[5][8]
През същия период (1916 г.) Лисицки участва в етнографски експедиции в редица градове и села на беларуското Приднепровие и Литва с цел идентифициране и документиране на паметници от еврейската древност; резултатът на тези експедиции са репродукциите на стенописите на синагогата в Могильов, публикувани в Берлин през 1923 г., и придружаващата ги студия на идиш „דװעגן דער מאָלעװער שול: זכרונות“ (Мемоари от могильовската синагога, сп. „Милгройм“) - единственото теоретично произведение на Ел Лисицки, посветено на еврейското декоративно изкуство.[9][10]
През 1918 г. в Киев Лисицки става един от основателите на Културната лига - авангардистко сдружение на художници и писатели, което има за цел да създаде ново еврейско национално изкуство.[11] През 1919 г. по покана на Марк Шагал се премества във Витебск, където преподава в Народното художествено училище (1919-1920).
През 1917-1919 г. Ел Лисицки се посвещава на илюстрирането на произведения на съвременната еврейска литература и особено на детската поезия на идиш, ставайки един от основателите на авангардния стил в еврейската книжна илюстрация.[12][13][14] За разлика от Шагал, който гравитира към традиционното еврейско изкуство, от 1920 г. Лисицки под влиянието на Казимир Малевич се насочва към супрематизма. Именно в този ключ са направени илюстрациите му от началото на 20-те години, например към книгите от периода на проуните (на идиш: אַרבעה תישים)[15] Именно към Берлинския период на Лисицки се отнася последното му активно посвещаване на еврейската книжна графика (1922-1923 г.). След завръщането си в Съветския съюз Лисицки вече не се обръща към книжната графика, включително еврейската.
През 1919-1921 г. той е една от активните фигури начело с К. Малевич на витебското авангардистко сдружение УНОВИС (Утвердители нового искусства). Тук Лисицки създава своите проуни - аксонометрични изображения на геометрични тела с различни форми, които са в равновесие, или почиващи върху здрава основа, или плаващи в космическото пространство. Лисицки е учител на Лазар Хидекел, който след заминаването на Лисицки от Витебск оглавява архитектурното студио на УНОВИС.
От 1920 г. той се представя под артистичния псевдоним „Ел Лисицки“. Преподава в московските ВХУТЕМАС (Высшие художественно-технические мастерские) (1921) и ВХУТЕИН (Высший художественно-технический институт) (от 1926); през 1920 г. започва работа в ГИНХУК (Государственный институт художественной культуры).
В ателието на Лисицки е завършен проектът „Ленин Трибунът“ (1920-1924). През 1923 г. прави скици за нереализираната постановка на операта „Победа над слънцето“.
През 1921-1925 г. живее в Германия и Швейцария. Става част от холандската група „Да стил“. Член е на Асоциацията на съвременните архитекти.
Архитектурната дейност на Лисицки се състои в решаването на проблемите на вертикалното зониране на градските сгради (проекти за „хоризонтални небостъргачи“ за Москва, 1923-1925 г.).
През 1930-1932 г. по проект на Ел Лисицки е построена печатницата на списание „Огонёк“.[16] Печатницата на Лисицки се характеризира с комбинация от огромни квадратни и малки кръгли прозорци. Планът на сградата изглежда като скица на някой от „хоризонталните небостъргачи“.
В духа на супрематизма Лисицки създава няколко пропагандни плаката, например „Удари белите с червен клин!“ (1920); разработва трансформируеми и вградени мебели през 1928-1929 г. Създава нови принципи на изложбеното пространство, възприемайки го като цялостен организъм. Отличен пример за това е Всесъюзната изложба на печата в Москва (1927 г.).
Интересува се от фотографията, по-специално от фотомонтажа. Едно от най-добрите изображения от този тип е плакатът за Руската изложба в Цюрих (1929 г.), където над обобщените архитектурни конструкции се издига циклопски образ на две глави, слети в едно цяло.
През 1937 г. е публикуван фотомонтажът на Ел Лисицки, посветен на приемането на Конституцията на Сталин.
Лисицки умира от туберкулоза през декември 1941 г. Последното му произведение е плакатът „Произвеждайте повече танкове“. Погребан е на Донското гробище в Москва в общия гроб на баща му Марк Соломонович, брат му Рувим (1895) и съпругата му Лоля (1890).
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.