Емили дьо Шатле
From Wikipedia, the free encyclopedia
Габриел Емили льо Тонелие дьо Бретьой, маркиза дьо Шатле (фр. Gabrielle Émilie Le Tonnelier de Breteuil, marquise du Châtelet), е френска математичка и физичка от епохата на Просвещението,[1] родена на 17 декември 1706 г. във френската столица Париж, починала на 10 септември 1749 г. в град Люневил. Била е вдъхновителка на Волтер. Превела е на френски език „Математически начала на натурфилософията“ от Нютон.[2]
Quick Facts Родена, Починала ...
Емили дьо Шатле Émilie du Châtelet | |
портрет от Морис Кантен дьо ла Тур | |
Родена |
17 декември 1706 г.
|
---|---|
Починала | 10 септември 1749 г. (42 г.)
|
Погребана | Люневил, Франция |
Националност | френска |
Научна дейност | |
Област | физика, математика |
Повлияна | Исак Нютон, Готфрид Лайбниц |
Повлияла | Волтер |
Семейство | |
Партньор | Волтер |
Подпис | |
Емили дьо Шатле в Общомедия |
Close
През 1737 г. маркиза дьо Шатле публикува дисертация върху природата и разпространението на огъня
(на френски: Dissertation sur la nature et la propagation du feu),
в която разсъждава върху природата на светлината и това, което днес е познато като инфрачервено излъчване.