Еркечки говор

Еркечкият говор е български диалект, представител на балканските говори.^[1] Говори се предимно в две села — Голица (община Долни чифлик) и Козичино (община Поморие). Наименованието на този диалект идва от Еркеч – предишното име на село Козичино.

Еркечки говор
Страна	Република България
Регион	Стара планина
Говорещи	около 800
Систематизация по Етнолог
Индоевропейски Славянски Южнославянски Източни южнославянски Български Балкански говори Еркечки говор
Официално положение
Официален в	-
Регулатор	Секция за българска диалектология и лингвистична география

Характеристики

Еркечкият говор се отличава от останалите балкански говори главно по своите фонетични особености.

• Гласните под ударение се изговарят по-дълго от другите: дубū̀тък (добитък), мл’ā̀ку (мляко), кṑн’ите (конете).
• Преглас ф⇒х във всички положения: хỳрна (фурна), сохрà (софра), ках’àх (кафяв), х (в), хỳбах (хубав)
• Застъпник на стб. ѫ и ѫ е ȇ (дълго широко е) под ударение и ạ (полуредуцирано а): зêп (зъб), крадề (крада), мêш—мạжề (мъж—мъжът), сêн—сạнề (сън—сънят).