Жак Рансиер
френски философ / From Wikipedia, the free encyclopedia
Жак Рансиер (на френски: Jacques Rancière, р. 10 юни 1940 г.) е френски философ, професор по философия в Европейския университет за интердисциплинарни изследвания и заслужил професор в Университета Париж-VIII, където преподава от основаването му през 1969 до 2000 г.
Жак Рансиер Jacques Rancière | |
френски философ | |
Жак Рансиер на конференция в Севиля, Испания, 2006 | |
Роден | |
---|---|
Учил в | Екол нормал (Париж) |
Философия | |
Регион | Западна философия |
Епоха | Философия на 20 век |
Школа | континентална философия, марксизъм, структурализъм |
Интереси | политика, естетика |
Идеи | „театрокрация“ (théâtrocratie), „визуална естетика“, „радикално равенство“ |
Повлиян | Платон, Аристотел, Карл Маркс, Гюстав Флобер, Стефан Маларме, Вирджиния Улф, Жан-Пол Сартър, Хана Аренд, Луи Алтюсер, Мишел Фуко |
Повлиял | Ернесто Лакло, Славой Жижек |
Жак Рансиер в Общомедия |
Добива известност още на 25-годишна възраст като съавтор във влиятелния колективен труд Четене на Капиталът [1]. При майските събития през 1968-а се разграничава от марксистите и оттогава следва собствена философска линия, донякъде сходна с идеите на Франкфуртската школа. Социалното битие, еманципацията, политиката и естетиката са устойчиви теми в неговите трудове. Рансиер е автор на повече от 30 монографии, превеждани на множество езици.
Името на Жак Рансиер добива популярност през 2006 г. след като кандидатката в президентските избори Сеголен Роял го назовава като свое предпочитание сред съвременните философи. [2]