За въртенето на небесните сфери
From Wikipedia, the free encyclopedia
„За въртенето на небесните сфери“ (на латински: De revolutionibus orbium coelestium) е книга на Николай Коперник, отпечатана през 1543 г. в Нюрнберг, която представя неговата хелиоцентрична система. Изложеният възглед за строежа на Вселената и Слънчевата система е несъвместим с утвърдения след античността геоцентризъм, изложен в трудовете на Аристотел и астрономията на Птолемей.
За въртенето на небесните сфери | |
De Revolutionibus Orbium Coelestium | |
De revolutionibus orbium coelestium, 1543 | |
Автор | Николай Коперник |
---|---|
Първо издание | Нюрнберг |
Вид | научна книга |
За въртенето на небесните сфери в Общомедия |
Коперник предлага модел, в който Слънцето е в центъра на Вселената, а Земята и другите планети обикалят по концентрични кръгови орбити около него. По-късно този модел се усъвършенства от Йоханес Кеплер, който открива, че планетите се движат по елипси, и Исак Нютон, който доказва трите закони на Кеплер като теореми, следващи от неговия закон за всемирното притегляне.
В исторически план хелиоцентричната теория е предложена за пръв път от Аристарх Самоски през 3 век пр.н.е.[1] Има спор дали Коперник е познавал трудовете на Аристарх. Излагайки своята теория, която е била твърде смела за епохата си, Коперник е представил тезата си като математически трик, който значително улеснява пресмятанията на положенията на планетите и обяснява ретроградното движение.