Ибн Фадлан
From Wikipedia, the free encyclopedia
Ахмед ибн Фадлан ибн ал-Аббас ибн Рашид ибн Хаммад (на арабски أحمد بن فضلان بن العباس بن راشد بن حماد)[1] е арабски пътешественик и писател живял през първата половина на Х в. През 921 г. е изпратен от абасидския халиф на Багдад във Волжка България като религиозен сановник в състава на голяма експедиция.
Експедицията пътува към река Волга по установени търговски пътища, по които арабски и персийски стоки са се доставяли от днешните земи на Ирак, Иран и Хорезъм в замяна на скъпи животински кожи. В пътеписа си от това пътешествие, препис на части от който е намерен едва през XX век, ибн Фадлан дава точни сведения за северните прикаспийски области и поречието на Волга, като при това дава първият правилен опис на всички реки, пресичащи Прикаспийската низина.