From Wikipedia, the free encyclopedia
Иван Владимирович Мичурин (27 октомври 1855, с. Долгое, Пронски уезд, Тамбовска губерния (днес в Рязанска област) – 7 юни 1935, гр. Мичуринск, Тамбовска област, РСФСР, СССР) е руски и съветски биолог и селекционер, създател на много нови сортове плодове.
Иван Владимирович Мичурин Иван Мичурин | |
руски биолог и селекционер | |
Роден |
15 октомври 1855 г. (стар стил)
с. Долгое, Руска империя |
---|---|
Починал | |
Погребан | Мичуринск, Русия |
Научна дейност | |
Област | Биология, агрономия |
Семейство | |
Уебсайт | imichurin.narod.ru/Index.html |
Иван Владимирович Мичурин в Общомедия |
Той е доктор по биология, заслужил деятел на науката и техниката, почетен член на Академията на науките на СССР, академик на Всесъюзната академия на селскостопанските науки „Ленин“ (ВАСХНИЛ).
В негова чест от 1950 до 1991 година българският град Царево носи неговото име Мичурин[1].
Прадядото и дядото на Мичурин са руски помешчици, участници в Отечествената война през 1812 г.[2] Те се интересуват от градинарство и събират богата колекция от плодови дръвчета, както и библиотека със селскостопанска литература[2]. Баща му Владимир Иванович след уволнението си от държавната служба се върнал в своето поместие Вершина и също започнал да се занимава с градинарство и пчеларство. Майка му умира, когато той е на 4 години.[3] Момчето се занимава активно с баща си в градината. Още на 8-годишна възраст вече е запознат с начините за ашладисване на плодните дръвчета[3].
Докато младият Мичурин се обучавал в гимназия, баща му се разболява и поместието е заложено, за да покрие дълговете на семейството. Налага се лелята и чичото на Иван Владимирович да го вземат под опеката си. През 1872 г. той се премества в гр. Козлов (впоследствие Мичуринск), където живее до смъртта си. През 1874 г. се жени за Александра Василиевна Петрушина.
През 1875 г. взима под наем пустееща къща с градина в покрайнините на гр. Козлов. Там започва да провежда опити по селекция на растения. Той събира колекция от около 600 вида плодови растения. Когато градината става тясна, Иван Владимирович се премества в друга къща с по-голям двор.[3] Там той създава първите си сортове: малина „Комерция“, вишни „Крушовиден Гриот“ и др. След няколко години и тази градина се препълва с растения.[3]
През 1906 г. Мичурин публикува първите си научни трудове, посветени на проблемите по създаване на нови сортове плодни дръвчета.[4] През 1912 г. той е награден с орден „Св. Анна“ 3-та степен.
През 1934 г. на мястото, където Мичурин е правил своите опити, е създадена генетична лаборатория – Централна генетична лаборатория „И. В. Мичурин“, която се занимава с разработка на нови методи за селекция на нови сортове плодови култури. В резултат на плодтворната дейност на И. В. Мичурин гр. Мичуринск се превръща в национален център по градинарство.
Още през 1896 г. проф. Ф. Н. Мейер (Frank N. Meyer) от Селскостопанския институт във Вашингтон посещава Мичурин и изнася в САЩ колекция от мичурински ябълки, вишни и сливи. Плодовите сортове на Мичурин се харесали на американските му колеги и започнали да се радват на добро търсене.
По същото време Мичурин е избран за почетен член на американското научно дружество „Бридерс“. В периода до Октомврийската революция Мичурин редовно е посещаван от американски професори.
И. В. Мичурин е създател на методи за селекция на плодови растения, основно чрез хибридизация (подбор на родителски видове, преодоляване на трудности при кръстосване и др.)
След смъртта на Мичурин от неговото име се възползват Лисенко и неговите последователи. Сместа от своите лъженаучни теории те наричат „мичуринско учение".[6]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.