Игбо
From Wikipedia, the free encyclopedia
Игбо (на игбо: Ndi Igbo) е етническа група в Западна Африка.[1] Повечето живеят в югоизточна Нигерия, където са една от трите най-големи и най-влиятелни групи заедно с народите хауса и йоруба. Освен в Нигерия игбо населения живеят в други африкански държави като Камерун и Екваториална Гвинея, както и извън Африка поради миграция и атлантическата търговия с роби. Техният точен брой извън Африка не се знае, но днес много афроамериканци и афрокарибци са с игбо произход. Участието на народа игбо в Нигерийската гражданска война (6 юли 1967 г. – 15 януари 1970 г.) е известно, тъй като те са били основната група, искаща отделяне и признаване на република Биафра.
Игбо Ndi Igbo | |
Общ брой | 35 000 000 |
---|---|
По места | Нигерия: 24 890 983 САЩ: 5 000 000 Бразилия: 3 000 000 Ямайка: 500 000 Куба: 250 000 Хаити: 220 000 Великобритания: 150 000 Либерия: 100 000 Тринидад и Тобаго: 100 000 Сиера Леоне: 90 000 Камерун: 78 000 Кот д'Ивоар: 50 000 Гана: 48 000 Екваториална Гвинея: 21 000 Барбадос: 20 000 |
Език | игбо |
Религия | християни (протестанти) |
Сродни групи | ибибио, ефик, ананг, екои |
Територии населени с игбо | |
Игбо в Общомедия |
Политически игбо са разпокъсана група. Има различни подгрупи, които се определят от клан, потекло, връзка със селище и диалект. Преди британския колониализъм не е имало централизиран вождизъм, наследствена аристокрация или кралски обичаи като тези на някои от техните съседи. Изключения са кралствата Нри, Арочукву и Онитша. По традиция отговорността за водачеството се е падала на селищните старейшини, на мъжете с титла и на мъжете, които са се утвърдили в обществото. Тази политическа система се променила значително в резултат на колониализма под британска власт през късния 19-и и първата половина на 20-и век. Езе (крале) били въведени в повечето местни общности от Фредерик Лугарт като „пълноправни вождове“.
Местните езици на игбо включват различни игбоидни езици и диалекти, така подгрупата иквере говори икверски диалект. В днешни дни повечето игбо говорят английски в резултат на британския колониализъм. В селските райони игбо са предимно фермери и тяхната най-важна продукция е ямс. Ежегодно се организират празненства, за да се чества прибирането на реколтата.