Източнокорейски планини
From Wikipedia, the free encyclopedia
Източнокорейските планини (на корейски: 태백산맥; Тебексан) са планинска система в източната част на Корейския полуостров. Дължината им е повече от 600 km от север на юг, най-високата точка е 1915 m[1] (връх Чирисан). Приблизителното разпределение на веригата в двете държави на полуострова е: Южна Корея – 76%, Северна Корея – 24%. Приблизителна площ – 129 886 km². Планинската система включва хребетите Тхебек (Тебексан, 1708 m) с планината Къмгансан (Диамантена планина, 1638 m) в северната част, Собек (вр. Чирасан 1915 m), най-високата точка на Южна Корея, Чхарьон (1577 m), Норьон, Кьонсан (1240 m). Най-мощният хребет в планините е Тхебек с дължина около 200 km и максимална височина връх Сораксан 1708 m. Изграден е предимно от гранити и гнайси. състои се от няколко паралелни вериги с тесни била и стръмни склонове на изток към Японско море. Разработват се находища на волфрамова руда в Южна Корея. Склоновете му са покрити със смесени гори и гъст подлес.[2]
Източнокорейски планини 태백산맥 | |
38.224722, 128.185278 Местоположение в Кьонсан-Пукто | |
Общи данни | |
---|---|
Местоположение | Корейски полуостров |
Надм. височина | 1915 m |
Подробна карта | |
Местоположение на системата на Корейския полуостров | |
Източнокорейски планини в Общомедия |
Планините са силно разчленени и прорязани от дълбоки клисури. Северната им част (Тхебек и др.) е разположена в рамките на Китайско-Корейската платформа и представлява сложна система от блокови хребети, изградени от древни кристалинни скали. Южната им част е изградена от мезозойски страуктури, съставени предимно от юрски и кредни варовици, шисти и пясъчници. Западните им склонове са полегати, а източнтит – стръмни. В източната крайбрежна част са създадени зони за отдих с изкуствено водохранилище. Климатът е мусонен, на север – умерен, а на юг – субтропичен. От планините извират двете най-важни за икономиката на Южна Корея реки – Ханган и Нактонган. Характерна е горската растителност, представена от широколистни гори на север и вечнозелени на юг. Над широколистния пояс се срещат иглолистни гори, съставени от бор, лиственица, смърч.[2]