Православната църква, наричана още Източноправославна църква, е втората най-голяма християнска общност, наброяваща приблизително 225 000 000 членове.[1] Според Символа на вярата – кратко верово изповедание, тя е Свята, Вселенска, Съборна и Апостолска църква, основана от Иисус Христос и Неговите апостоли. Православната църква се състои от няколко автокефални единици, различни по географски и национален белег, но единни в богословско и литургично отношение. Всички те признават първите седем Вселенски събора и споделят пълно общение, както и специфични доктрини и традиции.

Бялисток

Исторически Православната църква произлиза от четири от първите пет патриаршии на първоначално единната християнска църква – Александрийската, Йерусалимската, Антиохийската, Константинополската и Римската. През 1054 г. се стига до разделение на Църквата (Велика схизма) между папата в Рим и патриарха на Константинопол. Поводите за разделението в този момент са два:

  1. добавката „и от Сина“ (Filioque) към символа на вярата;
  2. догмата за единовластие (върховенство по власт) и непогрешимост на Римския папа.

През Средновековието отношенията между поместните църкви, които се стремят за независимост, и най-често я постигат, са сложни. Особено противоречива е тяхната църковна политика с Константинопол и Рим.

Българската православна църква и признаването на Българската патриаршия

На преговорите между цар Петър I и император Роман Лакапин през 927 г. се стига до признание на титлата на българския владетел, а главата на Българската църква получава званието патриарх. Впоследствие гърците отричат многократно направените от тях безпрецедентни отстъпки, но в архивите на Ватикана е запазено копие от решението на императорския синклит за признаване на Българската патриаршия.

Thumb
Шипченски манастир

Първи български патриарх е Дамян Доростолски (Дръстърски), а седалището му е в столицата Велики Преслав. Впоследствие патриаршеският престол е преместен в Дръстър (Силистра). Има предположения, че българската патриаршия е съществувала още при цар Симеон I; този въпрос е тясно свързан с признанието на царската титла на Симеон от страна на Константинополската патриаршия, което все още е неразрешен проблем в медиевистиката.

Понижаване на ранга на Българската патриаршия в архиепископия

Във втората половина на Х век част от територията на България е завладяна първо от киевския княз Светослав, а след това от император Йоан Цимисхи. Предполага се, че след падането на Дръстър, където се е намирал българският патриарх Дамян, във вражески ръце, той търси убежище в Сердика (София), а по-късно установява седалището на Българската патрирашия в новата столица на България – Охрид. След 1018 г. и загубата на държавна независимост на Първото българско царство (1018), рангът на Българската патриаршия е понижен от Василий II с три указа (хрисовули) на архиепископия със седалище в Охрид. Според хрисовулите главата на Охридската архиепископия носи титлата „архиепископ на България“, а диоцезът му обхваща всички български епископии от времената на царете Петър и Самуил. Подчинен е на цариградския патриарх.

След падането на православните държави и Константинопол под турско владичество, в действие остава византийското църковно, гражданско и обичайно право, но оттогава Вселенският патриарх става духовен глава на целия православен „милет“, което води до ново обединение на Вселенската църква. Султански берат от 1454 г. закрепява неприкосновеността на Източната църква, гарантирайки на Вселенския патриарх в Константинопол неприкосновеност на личността, данъчна необлагаемост, свобода на разпространение и обезпечение на православното учение. Светият синод продължава да носи отговорност по всички отнасящи се до догмата въпроси. Патриаршеските съдилища получават правото да отсъждат по църковни и светски дела, засягащи християните. Източноправославните християни и патриаршии, доколкото още съществуват, запазват своята литургия, но се намират под юрисдикцията на Цариград, което невинаги е било във византийско време.

Около 1416 г. Търновската патриаршия е била вече подчинена на Цариградската патриаршия. През 1766 г. е била ликвидирана и самостоятелността на Печката патриаршия, а през 1767 г. и на Охридската архиепископия. През 19 век поробените народи водят борби за автокефалност. Например едва през 1870 г. с ферман на султан Абдул Азис е основана Българската църковна екзархия като полузависима от Вселенската патриаршия в Цариград. През 1945 г. Вселенската патриаршия признава „Св. Православна Автокефална Българска Църква“. Възстановената през 1953 г. Българска патриаршия е била веднага призната от Антиохийската, Грузинската, Руската, Румънската, Чехословашката и Полската православни църкви, а от Вселенската патриаршия едва през 1961 г. Македонската православна църква, провъзгласила се за автокефална през 1957 г., не е призната от никоя автокефална цъква.

Патриаршии и автокефални църкви

В Православната църква, която се гради на каноните и традициите, днес има 14 автокефални поместни църкви с право на пълна административна независимост. Те се признават официално взаимно, като между тях съществува йерархия на почит. От тях патриаршии са Константинополската, Александрийската, Антиохийската, Иерусалимската, Грузинската, Българската, Сръбската, Руската и Румънската. Автокефални архиепископии са Кипърската, Гръцката, Албанската и Чехословашката. Автокефална митрополия е Полската. Автономни църкви са Финландската и Японската. Предстоятел на поместната църква може да бъде в зависимост от местната употреба патриарх, митрополит или архиепископ. Израз на единството на Вселенската Църква е Вселенският патриарх в Константинопол, чийто диоцез е малък на брой, но който се почита като пръв между равни, защото Константинопол е бил столица на Византийската империя и център на Християнския Изток. Тя е 90 процента в Гърция, Черна гора и Молдова. Държавите, които са 80 процента, са Сърбия, България, Румъния, Беларус и Грузия. Държавите със 70 процента са само Украйна и Кипър. Държавите с 60 процента са Русия, Македония и Косово.

Първите автокефални църкви възникват в процеса на обособяването на отделните поместни църкви начело с патриарси и митрополити във Византия. В днешно време съществуват петнадесет автокефални църкви, които според датата на признаването им от Цариградската патриаршия се подреждат така:

More information Име, Брой вярващи ...
ИмеБрой вярващиБогослужебен езикСедалище
Цариградска патриаршия ?гръцкиИстанбул, Турция
Александрийска патриаршия80 000гръцки, арабскиАлександрия, Египет
Антиохийска патриаршия1 370 000арабски, гръцкиДамаск, Сирия
Йерусалимска патриаршия50 000гръцки, арабскиЙерусалим, Израел
Българска православна църква4 400 000[2]български, църковнославянскиСофия, България
Грузинска православна църква5 000 000грузинскиТбилиси, Грузия
Сръбска православна църква8 000 000сръбски, църковнославянскиБелград, Сърбия
Руска православна църква 100 000 000 църковнославянски Москва, Русия
Румънска православна църква16 000 000румънскиБукурещ, Румъния
Кипърска архиепископия420 000гръцкиНикозия, Кипър
Гръцка архиепископия10 000 000[3]гръцкиАтина, Гърция
Албанска православна църква160 000албанскиТирана, Албания
Полска православна църква500 000църковнославянскиВаршава, Полша
Православна църква на Чешките земи и Словакия150 000църковнославянскиПрага, Чехия и Прешов, Словакия
Американска православна църква1 000 000английски, църковнославянскиНю Йорк, САЩ
Close

Забелележка: автокефалността на Американската православна църква не е призната от Цариградската патриаршия.

Автономни църкви

Съществуват също и автономни православни църкви, намиращи се в подчинение на някои от автокефалните църкви:

More information Име, Брой вярващи ...
ИмеБрой вярващиБогослужебен езикОбредСедалищеСтатут
Синайска православна църква ? ?византийскиСинай, Египетавтономна архиепископия към Йерусалимската патриаршия
Финландска православна църква60 000финландскивизантийскиХелзинки, Финландияавтономна архиепископия към Константинополската патриаршия
Японска православна църква30 000японскивизантийскиТокио, Японияавтономна архиепископия към Руската православна църква
Китайска православна църква ?китайскивизантийскиХонгконг, Китайавтономна епархия към Руската православна църква
Естонска православна църква20 000естонскивизантийскиТалин, Естонияавтономна епархия към Руската православна църква
Украинска православна църква УПЦ-МП ?украински, руски, църковнославянскивизантийскиКиев, Украйнаавтономна епархия към Руската православна църква
Молдовска православна църква2 500 000румънски, църковнославянскивизантийскиКишинев, Молдоваавтономна епархия към Руската православна църква
Бесарабска архиепископия500 000румънскивизантийскиКишинев, Молдоваавтономна екзархия към Румънската патриаршия
Латвийска православна църква ?латвийскивизантийскиРига, Латвияавтономна патриаршия към Константинополската патриаршия
Западноевропейска православна църква ?църковнославянскивизантийски, латинскиПариж, Францияавтономна екзархия към Константинополска патриаршия
Задгранична Руска православна църква400 000църковнославянскивизантийскиНю Йорк, САЩавтономна митрополия към Руската православна църква
Северноамериканска антиохийска архиепископия120 000английскивизантийскиНю Джързи, САЩавтономна архиепископия към Антиохийската патриаршия
Православна охридска архиепископия ?църковнославянски, македонска литературна нормавизантийскиОхрид, Северна Македонияавтономна митрополия към Сръбската православна църква
Корейска православна църква ? корейски византийски Сеул, Република Корея автомна митрополия към Константинополска патриаршия
Сингапурска православна църква ? ? византийски Сингапур, Сингапур автомна епархия към Константинополска патриаршия
Close

Забелележка: автономността на Японската православна църква и на Китайската православна църква не е призната от Константинополската патриаршия, и автономността на Латвийската православна църква и на Естонската православна църква не е призната от Руската православна църква. Охридската православна църква е призната само от Сръбската.

Целият каноничен православен свят е организиран в тези горепосочени автокефални и автономни църкви, което е едно от особеностите на православието.

Непризнати православни църкви

Също така съществуват няколко наричащи себе си православни църкви, които се придържат към православния канон, но не са признати от каноничните православни църкви главно по политически причини:

More information име, брой вярващи ...
имеброй вярващибогослужебен езикобредседалищезабележка
Македонска православна църква ?македонска литературна норма, църковнославянскивизантийскиСкопие и Охрид, Северна Македонияоснована през 1967 г.
Украинска православна църква Киев патриаршия УПЦ-КП ?украински, църковнославянскивизантийскиКиев, Украйнаоснована през 1989 г.
Украинска автокефални православна църква УАПЦ ?украински, църковнославянскивизантийскиКиев, Украйнаоснована през 1921 г.
Черногорска православна църква50 000църковнославянски, сръбскивизантийскиЦетине, Черна гораоснована през 1997 г., с помощта на алтернативния български синод
Беларуска православна църква ?църковнославянскивизантийскиНю Йорк, САЩоснована през 1922 г.
Италианска православна църква ?италианскивизантийскиРавена, Италияоснована през 1991 г., с помощта на старокалендарната гръцк църква и на алтернативния български синод
Турска православна църква500турски, гръцкивизантийскиИстанбул, Турцияоснована през 1924 г.
Истинска руска православна църква ?църковнославянскивизантийскиМосква, Русияоснована през 1927 г.
Close

Вижте също

Външни препратки

Забележки

Wikiwand in your browser!

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.

Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.