Икономика на Китай
From Wikipedia, the free encyclopedia
Икономиката на Народна република Китай е най-голямата икономика в света. Тя измества от 1-вото място тази на САЩ през 2015 г[11].
Икономика на Китай | |
Шанхай, финансовият център на Китай | |
Ранг |
|
---|---|
Валута | Китайски юан |
Фискална година | календарна година |
Търговски организации | СТО, ШОС, АПЕК, БРИКС, Г-20 и др. |
Група |
|
Статистика | |
БВП | |
Ръст на БВП |
|
БВП на глава от населението | |
БВП по сектор |
|
Инфлация (Индекс на потребителските цени) | 2,1% (2018)[3] |
Население под прага на бедността | 23,9% на по-малко от $5,50 на ден (2016)[6] |
Коефициент на Джини | 46,7 висок (2018)[7] |
Индекс на човешкото развитие | |
Работна сила | 783 194 000 (2019)[10] |
Работна сила според професията |
|
Безработица | 3,9% (2017)[5] |
Основни индустрии | добив и добив на руда, желязо, стомана, алуминий и други метали, въглища; машиностроене; въоръжение; текстил и облекло; нефт; цимент; химикали; тор; потребителски продукти (включително обувки, играчки и електроника); обработка на храна; транспортно оборудване, включително автомобили, вагони и локомотиви, кораби, самолети; телекомуникационно оборудване, превозни средства за изстрелване на космоси, спътници[5] |
Външна търговия | |
Износ | $2,216 трилиона (2017)[5] |
Износни стоки | електрически и други машини, включително компютри и телекомуникационно оборудване, облекло, мебели, текстил[5] |
Партньори за износ |
|
Внос | $1,74 трилиона (2017) |
Вносни стоки | електрически и други машини, включително интегрални схеми и други компютърни компоненти, масло и минерални горива; оптично и медицинско оборудване, метални руди, моторни превозни средства; соя[5] |
Основни партньори за внос | |
Преки чужди инвестиции | |
Външен дълг | $1,598 трилиона (31 декември 2017)[5] |
Публични финанси | |
Държавен дълг | 47% от БВП (2017)[5] |
Бюджетен дефицит | −3,8% от БВП (2017)[5] |
Приходи | 2,553 трилиона (2017)[5] |
Разходи | 3,008 трилиона (2017)[5] |
Валутни и златни резерви | $3,236 трилиона (31 декември 2017) |
Страница в CIA The World Factbook |
Съвременната китайска икономика е плод на политика на реформи и откритост. Икономиката на Китай е водеща в БРИКС, а централата на банката на съюза се намира в Шанхай.
Китайската икономика е с най-голям принос за глобалния икономически растеж, като от 2009 до 2014 година годишният растеж на БВП на Китай е 8,7%, а този на световната икономика е 2%. Делът на китайската икономика за глобалния икономически растеж надминава 30%, а този на САЩ е 18% през 2015 г. [12]
Китайската икономика се характеризира със стабилност и растеж. Страната притежава най-голямата производствена база в света, но има и най-голям брой потребители, чиито изисквания за внос са големи. Същевременно китайската икономика е зависима от вноса на зърнени храни, медни руди и суров петрол. [13]
Китайската външна търговия е дебалансирана, след като през 2014 г. дела на вноса от Азия, Африка и Латинска Америка е над 60% от общия за Китай, а общия китайски износ за тези световни региони не надхвърля и 20%. [14]
Вътрешният дисбаланс също е значителен, след като през 2014 г. БВП на глава от населението на Китай достига 7591 щатски долара, а този в Пекин, Шанхай и Тиендзин надминава 10 000 щатски долара, макар политиката да е насочена към уравнение. [15]
През 21 век китайците пътуват масово по света. Също така от 2015 г. запачват да нарастват преките китайски инвестиции в чужбина и страната се превръща и в пръв световен стратегически инвеститор в страните от т.нар. трети свят. [16]
Китайската икономика не е милитаристична, но е налице и такава перспектива. През 2013 г. ККП взема държавно решение да развива стратегически настъпателен флот от самолетоносачи и изтребители пето поколение [17], в изпълнение на заключителния етап на концепцията си начертана още от Дън Сяопин.[18][19] Същевременно заместващата МКС в перспектива ще бъде само китайска.