Имунохроматография
From Wikipedia, the free encyclopedia
Тестовете с латерален поток (LFT), известни също като имунохроматографски тестове с латерален поток или бързи тестове, са прости устройства, предназначени за откриване на наличието на целево вещество в течна проба, без да е необходимо специализирано и скъпо оборудване. Тези тестове намират широко приложение в медицинската диагностика за домашно тестване, тестване на място или в лаборатория. Например домашният тест за бременност е ЛФТ, който открива определен хормон. Тези тестове са прости, икономични и обикновено показват резултати за около пет до 30 минути. Много лабораторни приложения повишават чувствителността на простите ЛФТ чрез използване на допълнително специализирано оборудване.[1]
Тестовете за ЛФТ работят на същите принципи като ензимните имуносорбентни тестове (ELISA). По същество тези тестове прекарват течната проба по повърхността на подложка с реактивни молекули, които показват визуален положителен или отрицателен резултат. Подложките се основават на поредица от капилярни легла, като например парчета пореста хартия, микроструктуриран полимер или синтерован полимер. Всяка от тези подложки има способността да пренася спонтанно течност (напр. урина, кръв, слюнка).
Подложката за проби действа като гъба и задържа излишъка от течност за проби. След като се напои, течността се насочва към втората конюгатна подложка, в която производителят е съхранил замразени биологично активни частици, наречени конюгати (вж. по-долу), в матрица от сол и захар. Конюгатната подложка съдържа всички реактиви, необходими за оптимизирана химическа реакция между целевата молекула (напр. антиген) и нейния химически партньор (напр. антитяло), който е имобилизиран върху повърхността на частицата. По този начин се маркират целевите частици, докато преминават през подложката и продължават към тестовите и контролните линии. Тестовата линия показва сигнал, често с цвят, както при тестовете за бременност. Контролната линия съдържа афинитетни лиганди, които показват дали пробата е преминала през нея и дали биомолекулите в конюгатната подложка са активни. След като премине през тези реакционни зони, течността попада в крайния порест материал – фитила, който просто изпълнява ролята на контейнер за отпадъци.
LFT могат да работят като конкурентни или сандвич тестове.