Иполит Римски
From Wikipedia, the free encyclopedia
Св. Иполит Римски[2] е богослов, ученик на Ириней Лионски и (втори - след Тертулиан) най-изтъкнат християнски писател (на гръцки език) на Западната Римска империя през I половина на III век. Известен е също като първият систематичен тълкувател на пророчествата.
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Иполит.
Иполит Римски | |
християнски писател | |
Роден |
около 170 г.
|
---|---|
Починал | 235 г. (65 г.)
о. Сардиния |
Религия | Католическа църква[1] |
Иполит Римски в Общомедия |
Предполага се, че е живял и е работил в Рим или в околностите му (може би в град Остия - Портус Романус), както и че се е самообявил за епископ на Рим (че е един от антипапите), в противовес на няколко поредни папи, чийто идеен противник се смята, че е бил. Застъпва позициите на ранното християнство и се обявява срещу редица ереси, разпространени по негово време, а най-вече срещу тези с антитринитрарен характер и особено - срещу монархианството (възглед според който Исус Христос всъщност не е друга божествена личност, а материална/видима и разбираема за хората изява на Бога Отец под формата на човек или подобие на човек, в който е въплътен Светият дух или в който Бог Отец е преобразен или който е осенен от него/неговата сила - в общи линии по подобие на сходни аватари на езическите богове). В края на живота си - умира като каторжник в рудниците на остров Сардиния - се помирява с папата; обявен е за мъченик и светец.