История на автомобила
From Wikipedia, the free encyclopedia
Историята на автомобила започва през 1672 г. с изобретяването на първото задвижвано с пара превозно средство, колесница с пара на Фердинанд Вербийст[1]. За първи автомобил, задвижван с пара и способен да превозва хора, се счита този, построен от Никола-Жозеф Кюньо през 1769 г.[2][3] Изобретателите започват да се разклоняват в началото на XIX в., като създават двигателя на де Риваз, един от първите двигатели с вътрешно горене,[4] и един от първите електромотори.[5] По-късно, през 1826 г., Самюъл Браун изпробва първия двигател с вътрешно горене с промишлено приложение.[6]
В средата на XIX в. в Англия е приет нарочен закон за движението на големите превозни средства, но напредъкът в развитието на двигатели с вътрешно горене продължава. Инженерите създават дву- и четиритактови двигатели с вътрешно горене и започват да използват бензин като гориво. Серийно произведени превозни средства започват да се появяват през 1887 г., когато Карл Бенц разработва автомобил с бензинов двигател и прави няколко идентични екземпляра.[7] Следващото производство е белязано от Ford Model T, създаден от Ford Motor Company през 1908 г., който става първият автомобил, произвеждан масово на конвейер.[8]