Италиански регион със специален статут
From Wikipedia, the free encyclopedia
Италиански регион със специален статут (на италиански: Regione italiana a statuto speciale) е италиански регион, който се ползва с определени форми и условия на автономия.
Пет италиански региона са наречени „региони със специален статут“, одобрен от Италианския парламент с конституционен закон:
- Регион Сицилия
- Автономен регион Сардиния
- Автономен регион Вале д'Аоста
- Автономен регион Фриули-Венеция Джулия
- Автономен регион Трентино-Алто Адидже (съставен от автономните провинции Тренто и Болцано съгласно чл. 116 от Конституцията).
Автономията на тези региони и техния специален статут се базира на исторически, културни, географски причини и наличието на значителен брой етнически малцинства, е обяснен със специален закон. След Втората световна война в Сицилия и Сардиния някои политически партии искат независимост от Италия и за да се избегне гражданската война, новото италианско републиканско правителство разрешава специален статут на тези региони и на другите с подобни проблеми заради етническите им малцинства – немското население в Трентино-Южен Тирол, френското население във Вале д’Аоста и словенското, и фриулското население във Фриули-Венеция Джулия. По-голямата автономия би трябвало да улесни мирното съжителство между хората.
Правомощията и компетенциите, предоставени на петте региона, обаче са различни.