Канаста
From Wikipedia, the free encyclopedia
Канаста (на испански: canasta – кошница) е игра на карти за четирима в отбори по двама, съществуват варианти и за двама, трима, петима или шестима играчи.
В книгата си „The Canasta Story“ авторът Филип Е. Орбанес посочва за откривател на играта адвоката Сегундо Сантос, който заедно с партньора си по бридж в Jockey Club в Монтевидео, архитекта Алберто Серато, измислил правилата на канастата през 1939 година. Така или иначе канастата възниква най-късно в началото на 40-те години на миналия век в Южна Америка и скоро се разпространява от Уругвай в Аржентина. Жосефина Артайета де Виел пренася играта в Ню Йорк, а от САЩ тя достига до Великобритания и Европа. През 50-те години наред с бриджа канастата е най-популярната игра на карти. Джон Р. Кроуфорд и Осуалд Джейкъби, двама отлични играчи на бридж и табла са автори на книги за стратегии в играта, които се радват на голям интерес. С цел да ги рекламират, двамата основават през 1950 година шампионата Great Canasta Challenge Match, в който побеждават Сам Фрай и Тиъдър Лайтнър. За кратко време възникват безброй варианти на играта, като най-известният от тях е самба-канаста с три тестета. Настоящото описание на играта се базира на Официалните правила на канастата (Official Canasta Laws), които почетният нюйоркски Regency Whist Club разработва заедно с експерти от Южна Америка през годините 1949/1951, а националните комисии по правилата на канастата на САЩ и Аржентина (National Canasta Laws Commissions of USA and Argentina) публикуват.