Капоейра
From Wikipedia, the free encyclopedia
From Wikipedia, the free encyclopedia
Капоейрата e бразилско бойно изкуство. Първоначално практикувана от черните роби в Бразилия, днес капоейра е разпространена по цял свят. В африканските култури танц и борба трудно могат да бъдат разделени едни от други. От там и многото танцови и акробатични елементи в капоейрата.
Легендата разказва, че на робите в Бразилия е било забранено да се бият по между си, за да не се контузват (Господарите си пазели „стоката“). За да разрешават конфликтите си по физически начин, боят бил превърнат във формата на танц. Думата „capoeira“ означава „висока трева“.
Подобно на капоейра в области с африкански роби възникват други форми на бойни танци. Например в Куба е разпространен танцът Мани.
Първоначалните форми на капоейра може да се разглеждат като разновидност на улични боеве. Капоейристите се събирали в банди в крайбрежните градове на Бразилия: Рио де Жанейро, Ресифе, Салвадор де Баия. Предполага се, че днешната капоейра е доста по-различна, от това, което се е практикувало в големите бразилски градове в началото на 20 век.
В периода 1889 – 1937 тренирането на капоейра в Бразилия е било забранено и се е наказвало със затвор от 6 месеца до 2 години. Не толкова поради естеството на капоейра, а поради опасения, че капоейристите могат да пречат на сигурността. Голяма част от тях били престъпници и рекетьори. Поради това капоейра се смятала за атрибут на уличния бияч.
През 1937 диктаторът Хетулио Варгас премахва забраната с надеждата да превърне капоейра в национален спорт. Тази идея му хрумва, след демонстрация от местре Бимба, който модифицира уличната капоейра във формата на Luta Regional Baiana. В този стил той интегрира елементи на батуке и на азиатски бойни изкуства, за да увеличи ефективността. Преди да се въведе система за изучаване, капоейра се изучавала предимно с подражаване. Изхождайки от новата система, капоейра се разделя на две основни течения: капоейра режионал и капоейра ангола. Ангола, популяризирана от местре Пащиня, твърди, че е по-близка до африканските корени на капоейра.
Голяма част от школите по капоейра практикуват капоейра контемпоранеа, което е смесен вариант между ангола и режионал.
По традиция играта се води в кръг (порт. roda). В „началото“ на кръга стоят музикалните изпълнители. Главните инструменти са биримбау (порт. berimbau), останалите инструменти са пандейро (порт. pandeiro) и атабаки (порт. atabaque), агого (agogo).
Няма писмени правила. Следва се африканската традиция, където знанията се предават от уста на уста. Всяка група следва свои правила, като за различните видове игри може да има различни правила. Това, което следва са само примери за правила.
Освен бойният аспект, музикалният също е много важен. Учат се умения като ритъм, пеене, свирене. За пеенето на песните е важно да се разбира поне малко португалски.
Капоейра, като всяко бойно изкуство, има своята философия. Учи капоейристите на взаимоуважение и положителна нагласа към живота (винаги усмихнат). Освен това човек има възможност да опознае възможностите на тялото си и да преоткрива артистичността си.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
