Катрин Хепбърн
американска актриса / From Wikipedia, the free encyclopedia
Катрин Хютън Хепбърн (на английски: Katharine Houghton Hepburn) е американска филмова и театрална водеща актриса с 60-годишна кариера. Тя се появява в редица жанрове, от комедия до литературна драма и е единствената носителка на 4 награди „Оскар за най-добра женска роля“, записана в „Рекордите на Гинес“ и рекордите на Оскарите.[1]
Катрин Хепбърн Katharine Hepburn | |
американска актриса | |
Родена | Катрин Хътън Хепбърн
|
---|---|
Починала |
Олд Сейбрук, Кънектикът, САЩ |
Погребана | Хартфорд, САЩ |
Религия | атеизъм |
Националност | САЩ |
Учила в | Бринмарски колеж |
Работила | актриса |
Актьорска кариера | |
Активност | 1928 – 1994 |
Оскари | най-добра женска роля: 1933 „Утринна слава“ 1967 „Познай кой ще дойде на вечеря“ 1968 „Лъвът през зимата“ 1981 „На златното езеро“ |
Награди Еми | 1975 „Любов сред развалините“ |
БАФТА | 1967 „Познай кой ще дойде на вечеря“ 1968 „Лъвът през зимата“ 1981 „На златното езеро“ |
Семейство | |
Съпруг | Лъдлоу Огден Смит (1928 – 1934; развод) |
Партньор | Спенсър Трейси (1941 – 1967; смъртта му) |
Подпис | |
Уебсайт | |
Катрин Хепбърн в Общомедия |
Известна е най-вече със своята остроумност, независимост и елегантност. През 1999 г. е обявена от Американския филмов институт за най-голямата звезда сред жените на класическото кино в Холивуд.[2]
Израства в Кънектикът при богати, прогресивни родители. След четири години в театъра на Бродуей, тя привлича вниманието на Холивуд. Нейните ранни години във филмовата индустрия са белязани с успех, включително Оскар за третия ѝ филм, „Утринна слава“ (1933), но последван от серия търговски неуспехи, довели до това през 1938 г. медиите да я наричат „отрова за боксофиса“. През 40-те години на ХХ век тя е назначена в Metro-Goldwyn-Mayer, където кариерата ѝ се съсредоточава върху съюз със Спенсър Трейси. Екранното партньорство обхваща 26 години и продуцира девет филма.
Получава още три Оскара за работата си в „Познай кой ще дойде на вечеря“ (1967), „Лъвът през зимата“ (1968) и „На златното езеро“ (1981). През 70-те години на ХХ век тя започва да се появява в телевизионни филми, които стават фокус на кариерата ѝ в по-късния ѝ живот. Остава активна и в напреднала възраст. Последната ѝ поява на екрана е през 1994 г. във филма „Любовна история“, когато е на 87 години. След определен период на неактивност и влошено здраве, Хепбърн умира през 2003 г. на 96 години. През същата година излиза книгата „Спомени за Катрин Хепбърн“ (Kate remembered) на А. Скот Бърг.
Катрин Хепбърн успява да избегне публицистичната и рекламна машина на Холивуд и да запази личния си живот в тайна, като отказва да спазва правилата и да се придържа към очакванията на обществото за жените от това време. Тя е пряма, атлетична, непоклатима, уверена, спокойна и носи панталони преди тази практика да е общоприета мода за жените. Запазва 26-годишната си любовна връзка със Спенсър Трейси (от 1941 г. до годината на неговата смърт през 1967 г.) скрита от обществеността, макар той никога да не се развежда с жена си. С нетрадиционния си начин на живот и независимите героини, които изобразява в театъра и на екрана, тя става символ на модерната жена на XX век в САЩ и се превръща във важна културна фигура.