Кимбърлит
From Wikipedia, the free encyclopedia
Кимбърлитът е магмена скала и рядък вариант на перидотит. Известно е най-вече с това, че е основната приемна матрица за диаманти. Наречен е на град Кимбърли в Южна Африка, където през 1869 г. е открит 83,5 каратовият диамант, наречен Звездата на Южна Африка, предизвикал диамантена треска и копаенето на открита мина, наречена Голямата дупка. Преди това терминът кимбърлит неправилно е използван за разновидности на оливин.[1]
Кимбърлитът се среща в земната кора във вертикални структури, известни като кимбърлитови тръби, както и магмени дайки. Кимбърлитът се среща и като хоризонтални силове.[2] Кимбърлитовите тръби са най-важният източник на добив на диаманти днес. Консенсусът за кимбърлитите е, че те се образуват дълбоко в мантията. Образуването се случва на дълбочини между 150 и 450 km, потенциално от аномално обогатени състави на мантията, които изригват бързо и бурно, често със значително количество въглероден диоксид[3] и други летливи компоненти. Именно тази дълбочина на топене и образуване обуславят склонността на кимбърлитите да съдържат диамантени ксенокристали.
Въпреки относителната си рядкост, кимбърлитът е привлякъл вниманието, защото служи като носител на диаманти и ксенолити на гранат от мантията към повърхността на Земята. Фактът, че кимбърлитът вероятно произлиза от дълбочини, по-големи от тези на всеки друг вид магмена скала, както и екстремният състав на магмата, който се изразява в ниско съдържание на силициев диоксид и високи нива на обогатяване с несъвместими елементи, правят разбирането на кимбърлитовата петрогенеза важно. В това отношение изследването на кимбърлита има потенциала да предостави информация за състава на дълбоката мантия и процесите на топене, протичащи на или близо до повърхността между кратонната континентална литосфера и основната астеносферна мантия.