Клеристория
From Wikipedia, the free encyclopedia
Клеристория (на английски: clerestory, clearstory или overstorey) – е термин от западноевропейската архитектура, който обозначава стена с големи прозорци, издигащи се над останалата част от сградата. Служи за естествено осветление и/или вентилация.[1]
Конструктивно клеристориите са съществували още в Древен Египет.[2] Съгласно вещи мнения, клеристория е имал и Соломоновия храм.[3] Широко разпространение намират в сгради от тип базилика, започвайки от Древен Рим. В кръстокуполните църкви същата функция се изпълнява от тамбура. В Скандинавия се използва тип покрив наричан на шведски: Säteritak, който се явява също вид клеристория.
- Голямата хипостилна зала в староегипетския храм в Карнак с решетъчни прозорци (края на 14/ началото на 13 век пр.н.е.)
- Преображенската катедрала в Переславъл Залески (1152 г).