Климатизация
From Wikipedia, the free encyclopedia
Климатизацията е процесът на охлаждане и намаляване на влажността на въздуха в затворена среда с цел постигане на топлинен комфорт. Климатизационните системи се използват най-често за охлаждане на сгради или превозни средства. Те обикновено работят на принципа на хладилната машина, по-рядко като изпарителни охладители.
Тази статия не е завършена и не представлява пълната информация по темата. Тя се нуждае от вниманието на редактор с познания. |
Климатиците (наричани също кондиционери[1]) често използват вентилатор, за да разпределят охладения или затоплен въздух в затворено пространство като сграда или автомобил, за да подобрят топлинния комфорт и качеството на въздуха в помещенията. Климатичните системи могат да бъдат малки, които могат да охладят малка спалня, до системи за централна климатизация на големи здания.[2] Охлаждането обикновено се постига чрез хладилен кръг, но понякога се използва свободно охлаждане (от английски език Free Cooling).
За домашни нужди най-често се използват системи с един външен модул и един или няколко вътрешни модула. Този тип системи се наричат сплит (от английски език split – разделен). От 2013 г. е в сила директива на Европейския съюз(EU No 626/2011), налагаща изисквания към енергийната ефективност на електрическите климатични системи до 12 kW отдавана охлаждаща мощност. Изискванията за ефективност и икономичност на системите от този клас е постижима само с прилагането на инверторно управление на компресора и вентилатора на системата. Инверторната технология осигурява оптимален контрол на мощността и изключително ефективна работа чрез промяна на честотата на захранването. Инверторните климатици имат електронно управление, което гарантира, че нивата на температура и влажност в помещението са винаги комфортни.
В строителството цялостна система за отопление, вентилация и климатизация се нарича ОВК. Системите за централна климатизация се различават по типа топлоносител – директно изпарение (въздух) или вода. Системите на директно изпарение могат да бъдат от типа системи с променлив дебит на хладилния агент – VRF (Variable Refrigerant Flow) или руфтоп (rooftop). Системите за централна климатизация използващи вода, най-често се наричат чилъри (chiller), въпреки че това наименования се отнася по-скоро за системи, които само охлаждат. Този тип водоохлаждащи агрегати са силно разпространени и предпочитани за цялостно отопление и климатизация на сгради в Централна и Западна Европа, като моделите с функция отопление се наричат термопомпено-водоохлаждащи агрегати.
Към 2018 г. са инсталирани 1,5 милиарда климатични устройства, като Международната енергийна агенция очаква 5,6 милиарда устройства да бъдат използвани до 2050 г.[3] В световен мащаб настоящата климатизация представлява 1/5 от потреблението на енергия в сградите, а очакваният ръст на използването на климатици ще доведе до значителен ръст на търсенето на енергия. В отговор на това през 2018 г. Обединените нации призоваха технологията да стане по-устойчива, за да смекчи изменението на климата.