Книга на Еклисиаста
From Wikipedia, the free encyclopedia
Еклисиаст[1][2] или Проповедник (на гръцки: Εκκλησιαστής; на латински: Ecclesiastes; на иврит: קהלת, Кохелет), е книга от Стария завет (еврейската Библия). Заглавието на тази книга води началото си от гръцкия превод на седемдесетте (Septuaginta).
- Тази статия е за книгата от Стария завет. За албума на КариZма вижте Еклисиаст (албум).
Книга на Еклисиаста | |
קֹהֶלֶת | |
Създаден | III век пр. Хр. |
---|---|
Оригинален език | Иврит |
Поредица | Стар завет |
Предходна | Книга Притчи Соломонови |
Следваща | Книга Песен на песните |
Книга на Еклисиаста в Общомедия |
Еклисиаст е анонимен труд[3], най-вероятно написан в III век пр.н.е. [4] Авторът Кохелет се представя като син на Давид, цар на Йерусалим (т.е. Соломон), което датира книгата от X век пр.н.е. Книгата говори за смисъла на живота и за най-добрия начин той да бъде изживян. Тя обябява всички дела на човека за хевел, което се превежда като „от суета“, „празни“, „напразни“, „временни“, „безсмислени“, „преходни“, „просто дъх“, „отминаващи“, тъй като животите и на мъдреците, и на глупците приключват със смъртта. Кохелет недвусмислено определя разума за основа на добре изживения земен живот, но в никакъв случай не приписва вечност на живота. В светлината на безсмислието на живота, човек трябва да се радва на малките радости от всекидневния живот, като ядене, пиене, и задоволеност от собствения труд.
Авторът на книгата се представя като (1:1, 12, 16; 2:7, 9). Творбата съдържа лични и автобиографични елементи, изразени предимно с афоризми и максими, които се редуват с кратки и ясни обяснения и разсъждения върху значението на живота и най-добрия начин на живот. Голямо внимание е отделено на смъртта (глава 3).
Повечето, ако не всички, изследователи на Еклисиаст, смятат епилога (стихове 12:9 – 14) за добавени от по-късен автор. Някои са идентифицирали други добавки с цел книгата да бъде направена религиозно по-ортодоксална (например, с референции към справедливостта на Бог и за нуждата от набожност).[5]