Книга на пророк Софония
From Wikipedia, the free encyclopedia
Книга на пророк Софония е книга от Стария завет на Библията, деветата от книгите на 12-те малки пророци в Библията. Софоний означава „Яхве е скрит/защитен“ или „Яхве се крие“, а освен това е и мъжко име.[1]
Книга на пророк Софония | |
צְפַנְיָה | |
Софиния сред хората, илюстрация от френска Библия, 16 век | |
Създаден | около 7 век пр.н.е. |
---|---|
Поредица | Стар завет |
Предходна | Книга на пророк Авакума |
Следваща | Книга на пророк Агей |
Книга на пророк Софония в Общомедия |
Още в началото авторът е определен като Софония, „син на Хусия, син на Годолия, син на Амория, син на Езекия, в дните на Иосия, син Амонов, цар иудейски“.[Книга на пророк Софония 1:-1] Всичко, което и известно за този пророк идва от тази книга.[2]
Ако Софония е бил съставен до голяма степен през монархическия период, то неговoто посление е причинено от отказа на Юдея да се подчини на заветните си задължения към Яхве, въпреки че е станал свидетел на изгнанието на Израел поколение или две преди това – заточение, което юдейските литературни традиции приписват на гнева на Яхве срещу непокорството на Израел към неговия завет. В този исторически контекст Софония призовава Юдея да се подчинява на Яхве, като казва, че „може би“ той ще им прости, ако го направят.