Колониална империя
From Wikipedia, the free encyclopedia
Колониалната империя като терминологично понятие е продукт на Западноевропейското и най-вече Иберийското цивилизационно католическо развитие в периода след Великите географски открития. Колониалната империя се състои от метрополия и отвъдморски (отвъдокеански) колонии.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Колониалните империи възникват под въздействие на многообразни и разнопосочни фактори в развитието на западноевропейското и иберийско общество. Сред тях определящи са търсенето на нов търговски път към Индия следствие от запретяването на средновековните морски и сухоземни пътища от Османската империя, ренесансовата култура с нейния стремеж към изследване и опознаване на извънхристиянския средновековен свят, развитието на обществено-икономическите отношения и средствата за производство.
През 16 век следствие от Великите географски открития и засилващия се процес на колонизация на отвъдморските територии се сключва Иберийски съюз под егидата на папата за подялба на света на региони на влияние между Испанската и Португалска империя. През следващите 17 и 18 век в резултат от войните за испанското наследство и разгрома на Непобедимата армада от английския кралски флот, Испанската, а с нея и Португалската империя и колониална система навлизат в период на упадък за сметка на новите морски велики сили – Нидерландия, Англия и Франция, които от своя страна създават Холандска, Британска и Френска колониална империя. През 19 век Британската империя е най-голямата позната в човешката история империя, като същевременно е и Първа велика морска сила, чиято щафета през 20 век е поета от САЩ.