For faster navigation, this Iframe is preloading the Wikiwand page for Късак.

Късак

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Късак
Поглед към Късак

Поглед към Късак
Общи данни
Население 793 души[1] (15 юни 2022 г.)
20,8 души/km²
Землище 38,231 km²
Надм. височина 1338±1 m
Пощ. код 4832
Тел. код 030457
МПС код СМ
ЕКАТТЕ 41006
Администрация
Държава България
Област Смолян
Община
   кмет
Доспат
Елин Радев
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Късак
Джамал Шалганов
(ДПС)
Късак в Общомедия

Късак, познато още като Касъка, е село в Южна България. То се намира в община Доспат, област Смолян.

География

Село Късак се намира в планински район.

История

Според Стефан Захариев към 1850 година в Късак (Късъклъ) има 30 помашки къщи и 100 жители-помаци.[2]

В документ от Главното мюфтийство в Истанбул, изброяващ вакъфите в Княжество България, допринасяли в полза на ислямските религиозни, образователни и благотворителни институции в периода 16 век – 1920 година, съставен от 15.09.1920 до 03.09.1921 година, като вакъфско село се споменава и Късак (Kısak).[3]

По време на Междусъюзническата война през 1913 година местните жители се вдигат на бунт, пореди което селото е опожарено от рота на 1-ви пехотен софийски полк.

По време на т. нар. Възродителен процес селото е обградено от полиция и военни в продължение на два дни. Всички жени са заставени да се явят в училището. В една от стаите му се разиграва мним съдебен процес, като всяка жена е осъдена да смени традиционната си носия. След това е изпратена в съседната стая, където две учителки-комунистки обслужват импровизиран магазин за дрехи, преобличат жената и я заставят да подпише документ, че е съгласна парите за дрехите ѝ да бъдат одържани от надниците ѝ в ТКЗС. През нощта се чуват изстрели от автоматично оръжие с цел сплашване на населението.[4]

Религии

Село Късак и джамията в него.
Село Късак и джамията в него.

Населението се състои изцяло от помаци, изповядващи ислям.

Обществени институции

  • ОУ „Христо Ботев“

Редовни събития

Бележки

  1. www.grao.bg.
  2. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 92.
  3. Radushev, Evgeni и др. Inventory of Ottoman Turkish Documents about Waqf Preserved in the Oriental Department at the St St Cyril and Methodius National Library. Part 1 – Registers. Sofia, IMIR, 2003. ISBN 954-8872-50-1. с. 202. Посетен на 16 март 2009.
  4. Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. София, Институт за изследване на близкото минало; Фондация „Отворено общество“; Сиела, [2008]. ISBN 978-954-280-291-4. с. 31.
{{bottomLinkPreText}} {{bottomLinkText}}
Късак
Listen to this article

This browser is not supported by Wikiwand :(
Wikiwand requires a browser with modern capabilities in order to provide you with the best reading experience.
Please download and use one of the following browsers:

This article was just edited, click to reload
This article has been deleted on Wikipedia (Why?)

Back to homepage

Please click Add in the dialog above
Please click Allow in the top-left corner,
then click Install Now in the dialog
Please click Open in the download dialog,
then click Install
Please click the "Downloads" icon in the Safari toolbar, open the first download in the list,
then click Install
{{::$root.activation.text}}

Install Wikiwand

Install on Chrome Install on Firefox
Don't forget to rate us

Tell your friends about Wikiwand!

Gmail Facebook Twitter Link

Enjoying Wikiwand?

Tell your friends and spread the love:
Share on Gmail Share on Facebook Share on Twitter Share on Buffer

Our magic isn't perfect

You can help our automatic cover photo selection by reporting an unsuitable photo.

This photo is visually disturbing This photo is not a good choice

Thank you for helping!


Your input will affect cover photo selection, along with input from other users.