Лактанций
From Wikipedia, the free encyclopedia
Лактанций (Lucius Caecilius Firmianus или Firmianus, qui et Lactantius), както го нарича Йероним в труда си De viris illustribus е латински оратор, живял ок. 240 – ок. 320, произхождащ от римската провинция Африка. До 303 г. е езичник, става след това апологет на християнството и се смята за „християнския Цицерон“ и учител на Римската църква. По покана на император Константин Велики става учител на Крисп, сина на Константин, през 315 г. Неговото най-важно съчинение е Institutiones Divinae („Божествени поучения“), но най-известно през средновековието е било краткото De mortibus persecutorum („За смъртта на гонителите“), в което Лактанций разказва за мъчителните болести и смъртта на 10 римски императори (особено на Диоклециан), преследвали жестоко ранните християни.
Лактанций | |
римски оратор | |
Роден |
около 240 г.
|
---|---|
Починал | около 320 г. (80 г.)
|
Философия | |
Регион | Западна философия |
Лактанций в Общомедия |